Единствена любов

Пусна водата на душа и отиде до шкафа за кърпи.

Спря, когато зърна отражението си в огледалото над умивалника. Тялото й не беше по-различно от преди, но тя се замисли за усещането, докато бяха заедно. Беше свикнала да приема тялото си по-скоро като оръжие, нещо полезно и нужно за постигане на различни цели. Хранеше го и се грижеше за него по същия начин, по който се грижеше за пистолетите и ножовете си. защото така го държеше в бойна готовност.

В часовете им заедно, Джон й беше показал нещо различно, беше я научил, че плътта й може да я дари с истинска наслада. А това беше нещо, което не беше познала дори по време на връзката си с Мърдър.

Като че призован от мислите в главата й, Джон се приближи зад гърба й, а ръстът му и ширината на раменете му накараха отражението й да се смали. Тя срещна погледа му, сложи дланта си върху едната си гърда и потърка зърното, припомняйки си усещането от неговия допир, устните му, езика му. В мига, когато се докосна, неговото тяло реагира, ароматът му на обвързан вампир изпълни банята, а пенисът му се възбуди.

Тя протегна ръка назад и го придърпа към себе си, а той проникна в свободното пространство между бедрата й. Притисна се към ханша й, топлите му ръце я обгърнаха и започнаха да галят корема й. Сведе глава на рамото й, белите му зъби проблеснаха, когато ги плъзна нежно по кожата й до основата на шията. Тя се изви назад към него, вдигна ръце и ги прокара през гъстата му коса. Макар да я поддържаше къса, тя растеше бързо, а това беше добре. Предпочиташе я малко по-дълга, защото беше толкова приятно да зарови пръсти в нея. Беше мека като коприна.

— Ела в мен — произнесе тя дрезгаво.

Джон плъзна дланта си по-нагоре и обхвана гърдата, която тя беше масажирала вместо него, после спусна надолу ръката си, намести пениса си и проникна в нея, като в същото време отърка зъби в шията й. Нямаше нужда да се храни. Тя го знаеше със сигурност. Така че беше изненадана от ухапването му, защото това означаваше, че го прави единствено заради желанието си. Искаше тя също да бъде в него. Под светлината на лампите Хекс го наблюдаваше, докато я обладава в гръб, мускулите му бяха напрегнати, а очите му блестяха, докато се движеше. Тя наблюдаваше и себе си. Зърната й бяха твърди и розови, но не само защото такъв беше естественият им цвят, а и защото той ги беше целувал толкова пъти през деня. Цялата й кожа беше настръхнала, страните й пламтяха, а устните й бяха подпухнали от целувки. Погледът й бе премрежен от блаженство.

Джон отлепи устни от вената й, а после прокара розовия си език по малките дупчици от зъбите си, за да ги затвори. Хекс обърна глава и впи устни в неговите, а езиците им се сляха в едно, докато телата им продължаваха да се движат в общ ритъм.

Не отне много време, докато от еротично удоволствие сексуалният им акт се превърна в бунтуваща страст. Нейният оргазъм я завладя с такава сила, че ако Джон не я държеше здраво за бедрата, вероятно коленете й щяха да се подкосят й тя щеше да падне на пода. В мига, в който стигна до края, Хекс почувства, че и Джон потръпва и вълните от ерекцията му пронизаха цялото й тяло... и душата й.

И тогава се случи.

В мига на кулминацията им всичко пред погледа й стана червено и двуизмерно... И когато екстазът най-накрая отшумя, тя осъзна, че нежеланата поява на лошата й половина беше предупреждение, което подсъзнателно бе очаквала.

Постепенно започна да долавя топлината и влагата от душа. шумът от падащата струя. хилядите точки, в които телата им се докосваха. И всичко това имаше кървав оттенък.

Джон докосна слепоочието й.

— Да, имам нужда от обръчите си — каза тя.

Той вдигна ръце пред нея и изписа:

— У мен са.

— Така ли?

— Запазих ги — той се намръщи. — Сигурна ли си, че трябва...

— Да — тросна се тя. — Сигурна съм.

Сериозното изражение, сковало лицето му, й напомни как беше скочил от леглото, докато тя крещеше. Той беше корав и непоколебим. Истински мъж. Но въпреки неодобрението му, тя трябваше да се погрижи за себе си. Независимо дали беше съгласен или не с онова, което тя трябваше да прави, за да се поддържа в «нормално» състояние, реалността нямаше да се промени. Просто не им беше писано да бъдат заедно, без значение колко си подхождаха в някои отношения.

Джон се отдръпна от нея и отстъпи назад, а пръстите му пробягаха по гръбнака й, сякаш искаше да й благодари... И ако се съдеше по мрачната решимост в очите му, вероятно това беше и сбогуване. Той се обърна и тръгна към.

— О... Боже. Мой.

Сърцето на Хекс спря, докато го гледаше в огледалото. Напреко през широкия му гръб под формата на великолепна татуировка се мъдреше името й, изписано на Древния език.

Хекс се обърна, а Джон замръзна на мястото си.

— Кога я направи?