Единствена любов

— Ще се наложи да почакаш. Не мога да ти дам нещо, което нямам. Ако ме убиеш сега, няма да получиш нищо.

— Кучи син. Шибан кучи син.

Леш се замисли колко му беше останало в багажника. Даде си сметка, че дори в момента екзалтацията, предизвикана от кокаина, започваше да отшумява и отстъпваше място на летаргията

— Къде? Кога?

— В същия час и на същото място, както винаги.

— Добре. Но сега искам мостра — той притисна ножа към гърлото на Бенлоиз. — И не ми казвай, че си останал съвсем на сухо. Това ще ме направи нервен. И раздразнителен. За твоя информация никак няма да ти се отрази добре, ако се изнервя.

След миг Бенлоиз промърмори.

— Енцо, върви и му донеси мостра от новите творби на художника.

Стоящият в другия край на помещението очевидно имаше трудности с осмислянето на случващото се, но пък да види как някой изчезва пред очите му сигурно беше ново изживяване за него.

— Енцо, върви веднага.

Леш се усмихна под превръзките си на мумия.

— Да, не се бави, Енцо. Аз ще се грижа за шефа ти, докато те няма.

Бодигардът излезе заднешком и след миг те чуха стъпките му по стълбите.

— Значи ти си достойният заместник на Преподобния — отбеляза Бенлоиз притеснено.

О, някогашния прякор на Ривендж в света на хората.

— Да, поех директно бизнеса.

— У него винаги е имало нещо различно.

— Мислиш, че този мръсник е бил специален? — прошепна Леш. — Почакай да ме видиш мен.

В имението на Братството Куин седеше на леглото си, облегнат на таблата. Върху едното му бедро лежеше дистанционното управление, на другото крепеше чаша с текила, а плътно до него?

Добрият стар капитан Безсъние.

Екранът на телевизора пред него осветяваше тъмната стая. Беше включил на сутрешните новини. Оказа се, че полицията е открила онзи хомофоб, когото беше обработил в пряката до бара за пури, и го бяха откарали в болницата «Свети Франсис». Мъжът беше отказал да опише нападателя си или да даде обяснения за случилото се, но нямаше да има никакво значение, даже и да си отвореше плювалника. В града имаше стотици кучи синове с пиърсинги, татуировки и кожени дрехи, така че полицията можеше да го целуне отзад.

И бездруго загубенякът нямаше да каже нито дума на когото и да било... И Куин беше готов да заложи левия си тестис, че повече никога през живота си нямаше да посмее да закачи гей. Дойде ред за последните новини за онова, което хората бяха нарекли «Клането във фермата». Наред с фактите имаше и много истерични преувеличения. Секти! Ритуални жертвоприношения! Стойте си вкъщи след падането на мрака!

Всичко това, разбира се, беше базирано на косвени улики, защото униформените разполагаха единствено с последствията, но не и с труповете. И въпреки че самоличността на някои изчезнали отрепки започна да изплува на повърхността, това нямаше да ги доведе доникъде. Оцелелите след нападението на Братството вече бяха завършени членове на Обществото на лесърите и никога нямаше да бъдат видени или чути от бившите си приятели или семействата си.

Така че в общи линии на хората им оставаше единствено да се заемат с почистването. Не им бяха нужни полицейски ограничителни ленти, а много четки и около тон препарат за под. Ако си въобразяваха, че някога щяха да «разрешат» този случай, ченгетата само щяха излишно да си хабят подметките и химикалките. Онова, което в действителност се беше случило, беше като призрак, чието присъствие усещаш, но никога нямаше да го уловиш.

Много подходящо за случая започна реклама на предаването «Изследователи на паранормалното» и камерата показа имение от Юга, заобиколено от дървета, които видимо имаха нужда от подкастряне. Куин спусна крака от ръба на леглото и потърка лицето си с ръце. Лейла беше пожелала да дойде отново, но той й беше пратил съобщение, че е изтощен и има нужда от сън. Не че не искаше да бъде с нея, просто. По дяволите, тя го харесваше, желаеше го и той определено се възхищаваше от тялото й. Тогава защо не я повикаше, та да отметне в списъка си, че е постигнал най-голямата цел в живота си?

Докато се чудеше какво да прави, в главата му изникна образът на Блей, който го накара да огледа безпристрастно разбърканата плетеница на живота си. Беше грозна гледка — отвсякъде стърчаха нишки, които нито можеха да бъдат измъкнати, нито вплетени обратно. И внезапно го обзе усещането, че това е повече, отколкото можеше да понесе.

Стана, излезе в коридора със статуите и погледна надясно. Към стаята на Блей. Изруга и тръгна към вратата, през която беше влизал и излизал толкова пъти, колкото и през своята собствена. Почука леко, а не с обичайното си блъскане.

Не последва отговор и той опита отново.

Натисна дръжката и открехна вратата едва около сантиметър... Прииска му се да няма причина да бъде толкова дискретен. Но може би Сакстън беше вътре с приятеля му.

— Блей? Буден ли си? — прошепна той в мрака.

Не последва отговор. И липсата на шум от течаща вода предполагаше, че не бяха влезли заедно под душа. Куин пристъпи вътре и светна лампата.