Единствена любов

Леш се приближи към задния вход на художествената галерия и изчака до видеокамерата. Всъщност, въпреки нуждата от стока за лична консумация, би предпочел да изчака няколко дни до срещата, но трябваше да пренебрегне желанията си, тъй като в банята му имаше пласьори и му беше нужен продукт, който да разпространяват по улиците. А след това щеше да си създаде и войници.

Малкият кретен не беше губил време да запълни редиците, макар че не можеше да се каже колко от тях бяха оцелели след нападението на Братството. Не беше допускал, че някога ще се радва на смъртоносните умения на онези кучи синове.

Дори да не го искаше, на Леш му се налагаше да приеме, че момчето на Омега бързо ще подготви нова група от лесъри. И като се имаше предвид, че хлапето беше способен дилър, щеше да започне да изкарва и пари при първа възможност. А всичко това щеше да му даде не само ресурса, необходим в борбата с вампирите, но и да му позволи да погне и Леш.

Така че часовникът тиктакаше. Леш беше повече от убеден, че в този момент малкото лайно не би могло да си уреди среща с Бенлоиз, защото беше още дребна риба. Но колко дълго щеше да е така? Парите и интелигентността имаха значение. Ако Леш беше успял да провре крак през вратата, и друг щеше да го направи. Особено пък ако притежаваше специалните таланти на главен лесър. Ключалката се задейства с изщракване и един от служителите на Бенлоиз отвори вратата. Намръщи се като видя тоалета му в стил Лейди Гага, но бързо се стегна. Без съмнение се беше сблъсквал с много откачалки... При това не само покрай продажбата на дрога. Повечето художници бяха достатъчно смахнати.

— Къде ти е личната карта? — попита мъжът.

Леш размаха фалшивата си шофьорска книжка.

— Под носа ти, нещастнико.

Очевидно ламинираното картонче и познатият глас на Леш бяха достатъчни, защото само миг по-късно той беше допуснат вътре. Офисът на Бенлоиз се намираше на третия етаж в предната част на сградата и наподобяваше зала за боулинг, но без топките и кеглите — покрито с черни лакирани дъски пространство, завършващо с повдигната платформа, където беше разположено бюрото му. Бенлоиз седеше на подиума зад писалище от тиково дърво с размерите на микробус Линкълн.

Както при много мъже, на които им се налага да се повдигнат на пръсти, за да достигнат ръст от метър и седемдесет, всичко, което го заобикаляше, беше голямо.

Леш се приближи, а латиноамериканецът, който го наблюдаваше над сплетените си пръсти, заговори с изискания си и благ маниер.

— Много се зарадвах на обаждането ти, след като не успя да дойдеш на последната ни среща. Къде беше, приятелю?

— Семейни проблеми.

Бенлоиз се намръщи.

— Да, кръвните връзки често създават проблеми.

— Дори не можеш да си представиш колко си прав — Леш се озърна из празната стая, набелязвайки скритите камери и врати... Които бяха на същите места като предишния път. — Първо, държа да те уверя, че бизнес отношенията ни остават приоритет номер едно за мен.

— Радвам се да го чуя. Когато не дойде, за да купиш поръчаното от теб, започнах да се чудя. Като търговец на произведения на изкуството аз разчитам на постоянните си клиенти да държат художниците ми заети. Също така очаквам да изпълняват ангажиментите си.

— Разбрано. Именно по тази причина съм тук. Имам нужда от заем. В къщата си имам една празна стена, която трябва да бъде запълнена с твоите картини, но днес няма да мога да платя.

Бенлоиз се усмихна, разкривайки подредените си дребни зъби.

— Боя се, че не правя подобни сделки. Трябва да платиш за произведенията, с които ще напуснеш сградата. И защо лицето ти е покрито?

Леш пренебрегна въпроса.

— В моя случай ще направиш изключение.

— Не правя изключения.

Леш се дематериализира през помещението, прие форма зад гърба на Бенлоиз и опря нож в гърлото му. Гардът до вратата посегна към пистолета си с вик, но е трудно да се прицелиш, когато сънната артерия на шефа ти е на път да бъде пробита.

Леш просъска в ухото на Бенлоиз.

— Прекарах наистина тежка седмица и ми писна да играя по човешките правила. Имам най-доброто намерение да запазя отношенията ни и ти ще го направиш възможно не само защото ще е от полза и за двама ни, но и защото ще го приема много лично, ако не стане така. Знай едно, не можеш да се скриеш от мен и няма място, на което да идеш и аз да не мога да те открия. Няма достатъчно здрава врата, че да ме държи настрана. Няма човек, когото да не мога да надвия и няма оръжие, което да използваш срещу мен. Такива са моите условия... Искам нещо голямо, което да запълни стената ми и ще го отнеса със себе си на мига.

А когато научеше кои са чуждестранните му контакти, можеше и да се отърве от копелето. но това щеше да е твърде прибързано в този момент. Латиноамериканецът държеше канала за стоката към Колдуел и това беше единствената причина нещастникът да получи шанса да обядва по-късно този ден. Вместо да се срещне с погребалния си агент.

Бенлоиз внимателно си пое дъх.

— Енцо, новите картини трябва да пристигнат тази вечер. Когато това стане, опаковай една и.

— Искам стоката сега.