Единствена любов

— Между другото, той ти е благодарен. За онова, което си сторил. Смята, че малко си прекалил, но. Каза, че тайно винаги си се държал рицарски.

О, да. Със сигурност. Рицар е второто му име. Какво ли би си помислил братовчед му, ако научеше, че иска да го извлече от къщата за прекрасната руса коса. А после да го просне върху чакъла до фонтана и да мине отгоре му с джипа си няколко пъти. Всъщност, мястото не беше подходящо. Би било по-добре да докара хамъра във фоайето и да го направи там.

Беше нужна наистина твърда повърхност. Като да начукваш котлет върху дъска.

«Той ти е братовчед, за бога», напомни му едно тихо гласче. «И какво от това?», отговори другото му, по-силно аз.

Преди напълно да откачи и да стигне до окончателно раздвоение на личността, той се отдръпна от парапета и от смъртоносните си мисли.

— По-добре да тръгвам. Ще излизам с Джон и Хекс.

— Слизам след десет минути. Само трябва да се облека.

Куин огледа красивото лице на приятеля си и имаше чувството, че тази червена коса му е напълно непозната, както и сините очи, устните, брадичката. Заради дългото им общо минало той искаше да каже нещо. Нещо, което да ги върне обратно там, където бяха преди. Но единственото, което му хрумна, беше. «Липсваш ми, толкова ми липсваш, че чак ме боли, но не знам как да стигна до теб, макар да се намираш точно пред мен.»

— Добре — каза Куин. — Ще се видим долу за Първото хранене.

— Добре.

Куин си наложи да се стегне и отиде до вратата на стаята си.

Стисна здраво студената месингова брава, а гласът се разнесе от гърлото му ясно и силно:

— Блей.

— Да?

— Грижи се за себе си.

— Да. Ти също — сега гласът на Блей прозвуча така пресипнало, че почти пресекна. Защото «Грижи се за себе си» бяха думите, които Куин произнасяше винаги, когато се разделяше с някого завинаги.

Куин се прибра в стаята си и хлопна вратата. С механични движения приготви кинжалите и пистолетите си и взе коженото си яке. Интересно, че едва успяваше да извика в паметта си как беше изгубил девствеността си. Спомняше си ясно жената, разбира се, но самото преживяване не беше оставило някакво неизличимо впечатление. Нито пък оргазмите, които беше изживявал оттогава и до които беше довеждал партньорките си. Просто много забавление, много стонове, много набелязани и превзети цели. Нищо повече от лесно за забравяне чукане.

Запъти се надолу към фоайето и осъзна, че ще помни първия път на Блей до края на живота си. От известно време двамата бяха започнали да се отдалечават един от друг, но сега... Крехката връзка, представляваща финала на техните отношения, тази все по-изтъняваща нишка, беше прекъсната.

Колко е ужасно, когато свободата изглежда повече като затвор, отколкото като светъл хоризонт.

Когато ботушите му стъпиха на мозаечния под, в главата му прозвуча «Запалка Бик» на Джон Меленкамп, музика от старата школа. Макар винаги да бе харесвал тази песен, не я беше разбирал докрай.

Донякъде му се искаше това все още да е така.

«Животът продължава... Дълго след като тръпката от живеенето е отминала...»

В банята на Джон, Хекс стоеше под горещия душ с ръце върху гърдите си, и крака, стъпили здраво от двете страни на сифона. Силната струя удряше тила й, после обгръщаше раменете й и се стичаше надолу по гръбнака й.

Татуировката на Джон.

Дявол да го вземе.

Беше я направил в нейна памет. Беше сложил името й върху кожата си, така че тя винаги да бъде с него. В края на краищата нямаше нищо по-трайно от това. Именно по тази причина при брачните церемонии върху гърбовете на мъжете врязваха имената на жените им.

Пръстенът може да бъде загубен. Листът хартия може да бъде накъсан или изгорен. Но кожата на гърба ти винаги е с теб.

Никога не беше давала и пет пари за жените с техните рокли, безкрайно дълги коси и лица, покрити с грим, както и за изисканите им маниери. Тези прояви на женственост винаги й бяха изглеждали като деклариране на слабост. Но сега, за един кратък миг осъзна, че им завижда за коприната и парфюмите. Каква ли гордост изпитваха, знаейки, че мъжете им ще носят доказателството за своята обвързаност върху телата си, докато са живи?

Джон щеше да бъде прекрасен хелрен... Боже... но какво щеше да прави с тази татуировка, когато решеше да се обвърже завинаги? Щеше да сложи името на жена си върху нея ли?

Тя не беше очарована от перспективата да владее горната част от гърба на Джон до края на живота му. Наистина. Ни най-малко. Защото това би я превърнало в себична кучка.

О, я почакай, нали точно такава е била винаги.

Наложи си да излезе от душ кабината. Уви се в кърпа, заменяйки топлия влажен въздух в банята с хладината на стаята.