Единствена любов

Спря в мига, когато мина през вратата. В друг край на спалнята покривалото на леглото беше опънато набързо и поставено горе-долу на мястото си. Коланите й с шипове лежаха в долния край. И за разлика от завивката, те бяха положени там с голяма грижовност. Тя се приближи и пръстите пробягаха по покрития с шипове метал. Джон ги беше запазил за нея. И инстинктът й подсказваше, че щеше да ги задържи даже и да не се беше върнала.

Няма що, прекрасно завещание.

Ако оставаше в къщата за през нощта, щеше да си ги сложи. Вместо това, обаче, тя нахлузи кожените си панталони без коланите, събра оръжията и взе якето си в ръка. Заради това, че се беше правила на градинска скулптура под душа, беше пропуснала Първото хранене, така че се запъти право към събранието в кабинета на Рот. Всички братя, както Джон и неговите момчета, се бяха скупчили в боядисаното синьо и обзаведено във френски стил помещение. И почти всички, включително играещото ролята на очи куче Джордж тъпчеха наоколо.

Единственият отсъстващ беше Рот. Което бавеше нещата.

Очите й потърсиха Джон и погледът й се спря върху него, но след кратко кимване в нейна посока той продължи да се взира право напред, гледайки единствено към онези, които докато крачеха, попадаха в полезрението му. До него стоеше Тормент, висок и силен, и според емоционалните им решетки предполагаше, че бяха възстановили връзката си, а това означаваше страшно много за тях. Почувства се истински щастлива. Беше й ненавистна мисълта, че Джон ще остане сам, кога нея вече нямаше да я има, а Тормент беше бащата, от който й се нуждаеше. Вишъс изруга грубо и угаси цигарата си.

— Дявол да го вземе, трябва да тръгнем, дори Рот да го няма.

Губим ценни часове от нощта.

Фюри вдигна рамене.

— Даде изрична заповед за това събрание.

Хекс беше склонна да вземе страната на Ви и ако се съдеше по начина, по който Джон се полюляваше напред-назад, не беше единствената.

— Вижте, вие останете, ако искате — каза тя рязко, — но аз тръгвам веднага.

Когато Джон и Тор погледнаха към нея, през съзнанието й премина възможно най-странната мисъл — това не бяха просто двама мъже, които се бяха съюзили, за да открият Леш, а като че ли тя беше едно цяло с тях. Но пък и те си имаха сметки за уреждане. Независимо дали ставаше дума за Обществото на лесърите или конкретно за Леш, и тримата таяха у себе си смъртоносен гняв.

Както винаги разумният Тормент се намеси и сложи край на напрежението.

— Добре, аз ще поема отговорността и ще издам заповед за тръгване. Очевидно срещата му от Другата страна още не е завършила и съм сигурен, че той не би искал да пропускаме нощта заради него.

Тор разпредели групите, а той самият се присъедини към Джон, Хекс, Зи и момчетата, които трябваше да отидат на адреса, на който беше регистрирана колата на онзи уличен състезател. Останалите членовете на Братството бяха разделени в две групи, които трябваше да наблюдават фермерската къща и парка на скейтбордистите. Само след минути всички слязоха долу, минаха през вестибюла и напуснаха къщата през входната врата. Един след друг изчезнаха в хладния въздух.

Хекс прие отново форма пред жилищна сграда в някогашния месарски район... макар че «сграда» беше прекалено ласкаво название за това място. Прозорците на шестетажната тухлена постройка бяха мътни, а провисналият й покрив се нуждаеше от сериозно наместване на костите или направо от гипсово корито. И беше повече от сигурна, че линията от дупки по фасадата беше оставена там от картечница или автомат, чийто собственик е страдал от тремор. Започваше да се чуди как хората от автомобилната инспекция бяха приели такъв адрес, когато са издавали номера на колата. Но може би никой не беше проверил дали мястото е обявено за необитаемо.

— Възхитително — обяви Куин — особено ако възнамеряваш да отглеждаш плъхове и хлебарки.

— Хайде да обиколим отзад — жестикулирайки каза Джон.

От двете страни на съборетината минаваше по една тясна улица и без конкретна причина те избраха да тръгнат по лявата. Тичайки, подминаха стандартните градски боклуци — нищо ново под слънцето, нищо впечатляващо, само кутии от бира, опаковки от дъвки и страници от вестници. Добрата новина беше, че отстрани на съборетината нямаше прозорци, но пък и през тях нямаше какво толкова да се види, освен типичното за една кланица или пакетажен цех оборудване... И може би именно здравината на двете носещи стени беше попречила на покрива да се срути.

Стъпалата на Хекс пружинираха, докато тичаше редом с мъжете и всички бързо напаснаха ритъма си, като заобиколиха сравнително безшумно сградата. Отзад нямаше нищо повече от мърлява тухлена стена. Единствената разлика с фасадата беше подсилената стоманена врата, водеща към малък паркинг, вместо към улица.

Нямаше лесъри. Нито хора. Нищо, освен бездомни котки, напукан асфалт и далечен вой на сирени.

Обзе я чувство на безсилие. Дявол да го вземе, където и да отидеше — все едно дали тук, в онзи абсурден парк или пък в къщата насред полето, не можеше да накара врага си да дойде при нея. А им оставаше толкова малко.