Единствена любов

— Мъртъвци ли?

— Моят брат близнак... отдавна премина в Небитието.

Лекарката поклати глава, а веждите й се смръщиха над интелигентните й очи.

— Вишъс е жив. Аз съм неговата шелан. Съвсем жив е и напълно здрав.

— Не. Това не е възможно — на Пейн й се прииска да можеше да се протегне й да се вкопчи в ръката на лекарката. — Лъжеш. Той е мъртъв. Отдавна.

— Не. Жив е.

Пейн не можеше да разбере думите на другата жена. Беше й казано, че той отдавна е изгубен в милостивия свят на Небитието. От майка й. Разбира се. Нима я беше подвела, за да не се срещне със собствения си брат? Как можеше някой да е толкова жесток?

Изведнъж Пейн оголи кучешките си зъби и произнесе глухо:

— Ще я убия заради това. Кълна се, че ще направя с нея същото, което сторих с родния ни баща.

66.

Джон тръгна след Хекс в мига, когато тя се отдели от групата и се затича. Не му допадаха нито независимите й действия, нито посоката, в която пое. Беше се насочила към уличка, за която никой не знаеше дали има изход или завършва с тухлена стена.

Той я настигна и хвана ръката й, за да привлече вниманието й. Това, обаче, не доведе до нищо. Тя не спря.

— Къде отиваш? — опита се да изпише той, но това беше трудна задача, ако успоредно с това се налага да препускаш с всички сили, а събеседникът ти те пренебрегва. Би подсвирнал, но това можеше да бъде игнорирано прекалено лесно. Опита се отново да я хване за ръката, но тя го отблъсна, устремена към целта си, която той нито можеше да види, нито да почувства. Накрая просто скочи пред нея и препречи пътя й, после я принуди да погледне ръцете му.

— Къде отиваш, по дяволите?

— Усещам го. Леш. Наблизо е.

Джон посегна към кинжала си и произнесе с устни:

— Къде?

Тя го заобиколи и възобнови преследването си, а той я последва с Тор зад гърба си. Когато останалите понечиха да се присъединят към тях, Джон поклати глава и направи жест с ръка да останат по местата си. Допълнително подкрепление на бойното поле беше мъдър ход, но в тази ситуация прекалено много оръжия нямаше да са от полза. Той щеше да извлече Леш от дупката му и последното, от което се нуждаеше, бяха още пръсти, готови да натиснат спусъка към жертва, която му принадлежеше.

Тор го разбираше отлично. Интуицията му подсказваше много ясно защо той трябва да отмъсти за своята жена. Налагаше се и Куин да дойде. Но това беше всичко, на чаеното му парти нямаше място за повече чашки и чинийки.

Джон се придържаше близо до Хекс... която очевидно бе постъпила умно, избирайки уличката, по която да поеме. Вместо да ги отведе до задънен край, неравната пътека обикаляше между други празни складове и водеше към реката. Той знаеше, че вече са наистина близо до водата, защото до ноздрите му достигаше миризмата на мъртва риба и водорасли, а въздухът ставаше все по-хладен.

Откриха черния мерцедес, паркиран пред един противопожарен кран. Седанът вонеше на лесъри и докато Хекс се озърташе наоколо, чудейки се накъде да поеме, Джон не беше в настроение да чака. Сви дланта си в юмрук и удари предното стъкло. Алармата се задейства, а той хвърли поглед вътре. По волана имаше мазни следи, а кремавите кожени седалки бяха осеяни с петна. Беше повече от сигурен, че онези с цвят на мастило са от лесърска кръв. А ръждивокафявите бяха от човешка.

Боже, задната седалка изглеждаше, сякаш бе атакувана от обезумяла котка. Драскотините бяха толкова дълбоки, че на места се показваше пълнежът.

Джон се намръщи, припомняйки си дните им в тренировъчния център. Леш винаги беше безкрайно придирчив към всичко, свързано с него — от дрехите, в които се обличаше, до начина, по който подреждаше шкафчето си.

Може би това не беше неговата кола.

— Неговата е — заяви Хекс с длани, опрени в капака. — Подушвам го навсякъде. Двигателят още е топъл. Обаче не знам къде е той.

Джон се озъби при мисълта, че нещастникът е бил толкова близо до жена му, та тя разпознаваше миризмата му. Проклет кучи син. Гневът беше на път да го завладее, но Тор го хвана за тила и го разтърси.

— Дишай дълбоко.

— Трябва да е някъде наоколо. — Хекс се загледа към сградата, намираща се пред тях и после хвърли поглед към уличката, от която бяха дошли.

Джон почувства болка в лявата си ръка и я вдигна към лицето си. Беше стиснал толкова здраво кинжала, че дръжката му проскърцваше в знак на протест.

Погледна към Тор.

— Ще ти падне в ръцете — прошепна братът. — Не се тревожи.

Леш донякъде очакваше, че хората на Бенлоиз може да пробват да му изиграят някой номер. Деляха го около десет метра от двете дебеловрати горили и всички бяха напрегнати.

Докато ги оглеждаше, искрено се надяваше да се опитат. Щяха да бъдат наистина отлично попълнение към увеличаващата му се колекция... Познаваха занаята и очевидно Бенлоиз им плащаше добре. Металните куфарчета в ръцете им очевидно бяха добре натъпкани, но хората се държаха хладнокръвно и спокойно.

Бяха въоръжени до зъби.

Също както и Леш. Но щеше да се чувства много по-спокоен, когато от него останеше по-малка част, където да бъде прострелян. Сянката със сигурност беше по-добра от плътта.