Единствена любов

— Ето картините, господине — каза мъжът отляво и посочи куфарчетата.

А, да, това беше онзи, който беше наблюдавал сценката с Бенлоиз. Това обясняваше любезното му поведение.

— Да видим какво сте ми донесли — промърмори Леш, като не отместваше дулото на четирийсеткалибровото си оръжие. — Движете се спокойно и да ви виждам ръцете.

Двамата дружно се заеха да покажат съдържанието бързо и ефикасно, и резултатът бе удовлетворителен.

Леш кимна.

— Оставете стоката. И си вървете.

Хората демонстрираха изключително послушание — оставиха наркотиците, оттеглиха се заднешком, а после си тръгнаха забързано, като държаха ръце встрани от телата си.

Веднага щом завиха зад ъгъла и ехото от стъпките им започнала заглъхва, Леш отиде при куфарчетата и протегна призрачните си ръце към тях. Дръжките им застанаха в нужната позиция и куфарчетата се вдигнаха над асфалта, за да се наместят в ръцете му. Звук от аларма на кола го накара да обърне глава. Пронизителният вой идваше откъм алеята, където беше оставил мерцедеса си.

Проклети човешки отрепки.

Изведнъж Леш се намръщи, а инстинктите му се изостриха и той успя да локализира онази, която му бяха отнели.

Тя беше тук.

Хекс. Неговата Хекс беше тук.

Малкото, останало у него от вампирската му природа, накара чувството му за собственост да се разбушува. Почувства как тялото му вибрира и краката му биват освободени от тежестта му. Той се понесе над асфалта, без да стъпва, подобно на вятър, движен със силата на мисълта. По-бързо. По-бързо... Зави зад ъгъла и я видя. Тя стоеше до колата му и изглеждаше изключително сексапилна в кожените си панталони и якето. В мига, когато той се появи, тя се обърна към него, като че я беше повикал. Макар върху нея да не падаше директно осветление, Хекс сияеше. Светлините, идващи от града, се събираха върху тялото й, сякаш обаянието й ги привличаше. Тя беше една готина кучка, особено когато бе настроена на вълна за бой и Леш почувства трепет в празнината между бедрата си, а ръката му се плъзна надолу.

Нещо там беше твърдо. Зад ципа му имаше нещо и то беше готово за нея.

Приливът на адреналин му подейства по-добре от кокаина и той си представи колко забавно би било да я обладае пред публика. Членът му се беше завърнал под една или друга форма, а това означаваше, че е обратно в играта. Точно навреме.

Когато тя срещна погледа му, той намали темпото и огледа останалите присъстващи. Един от братята — Тормент. Куин — онази нещастна генетична грешка. И Джон Матю.

Идеалната публика. Прекрасно.

Леш се наведе и остави куфарчетата на земята. Идиотите, които я придружаваха, бяха заети да вадят всякакви видове огнестрелни оръжия. но не и неговата Хекс. Не, тя беше над това.

— Здравей, скъпа — рече той. — Липсвах ли ти?

Някой нададе ръмжене, подобно на ротвайлер, но какво значение имаше. Сега, когато бе привлякъл вниманието на всички, щеше да се наслади на излизането си на сцената. Свали качулката на дъждобрана от главата си със силата на волята и вдигна призрачните си ръце, за да развие черните ленти от лицето си и да разкрие истинската си същност.

— Мили боже. — промърмори Куин. — Приличаш на теста с мастилените петна*.

[* Така нареченият тест на Роршах — тест за психическо оценяване. — Бел.ред.]

Леш не го удостои с отговор главно защото го беше грижа единствено за жената, облечена в кожа. Очевидно тя не беше очаквала неговата трансформация и се отдръпна ужасено. По-добре от целувка и прегръдка. Да я отвращава беше също така хубаво, както да я възбужда. И когато си я върнеше и организираше за двама им малък меден месец, щеше да е още по-забавно. Леш се усмихна и заговори с новия си подобрен глас.

— Имам големи планове за нас двамата, кучко. Ти, разбира се, ще трябва да ме молиш за.

Проклетата жена изчезна.

Във въздуха.

В един миг стоеше до колата, а в следващия на мястото нямаше нищо друго освен въздух. Все още беше наоколо, обаче. Можеше да я почувства, само не можеше да я види...

Първият изстрел се чу някъде зад гърба му и го уцели в рамото. Или по-точно не го направи. Дъждобранът беше разкъсан и висеше като парцал на мястото, но липсващата плът под него нямаше как да пострада. И всичко, което почувства, беше само някакво странно смъдене.

Прекрасно. Иначе можеше да боли.

Той обърна глава, без да се впечатлява ни най-малко от това, колко предвидима беше тя и колко зле се беше прицелила. Но се оказа, че не Хекс беше стреляла. Момчетата на Бенлоиз се бяха върнали с подкрепление и добре, че не умееха да стрелят точно. Последния път, когато беше проверил, гръдният му кош все още беше от плът и кръв, така че няколко сантиметра по-надолу и към центъра и можеше да се сдобие с решето вместо сърце. Вбесен, заради проклетия кураж на наркодилърите, Леш призова огнено кълбо върху дланта си. Засили се и запрати енергийната топка към копелетата и тя избухна в грандиозен фойерверк, като освети телата им, отхвърлени настрани от ударната вълна, в типичен манга стил.