Единствена любов

Приковал поглед в случващото се на улицата, той разкърши ръце и изпъна раменете си. Вървейки назад, Леш използваше Хекс като жив щит и прикриваше с тялото й всички уязвими места по себе си. Ножът, опрян до гърлото й, беше до самата вена. Притиснат здраво. В следващия миг реалността се изопачи и деформира, зрението му се замъгли, а после отново се проясни, но той вече не виждаше улицата, на която се намираха. Замига учестено, като ругаеше наум триковете на Леш. Само че проблемът не беше в оръжието, е което беше поразен. Беше нещо, случващо се вътре в него. Видение. Дълбоко в съзнанието му изникна видение, което измести действителността.

Поле в близост до конюшня. Тъмна нощ.

Той разтърси глава и почувства облекчение, когато улицата в Колдуел се върна пред погледа му.

Поле в близост до конюшня. Тъмна нощ... Жена, важна за него, беше държана в зловеща хватка с нож, опрян в гърлото й.

И после внезапно се върна в настоящето сред изоставените складове. Където жена, важна за него, беше държана в зловеща хватка с нож, опрян в гърлото й.

О, боже. Имаше чувството, че е преживявал това и преди.

По дяволите! Беше го преживявал!

Епилептичният припадък настъпи и както се случваше винаги, разбърка невроните му и го накара да се чувства, сякаш лети вътре в тялото си.

Обикновено падаше по гръб, но обвързаният вампир в него го накара да остане на крака и му даде сили, идващи от душата, не от тялото. Любимата му се намираше в ръцете на убиец и всяка негова клетка щеше да участва в поправянето на тази нередност по най-жестокия и бърз начин. По възможно наИ-кървавия и светкавичен начин. Посегна към якето си за оръжието... Но къде можеше да се прицели? Леш предвидливо беше прикрил с тялото И всички жизненоважни органи, а нелепото му подобие на глава беше прекалено близо до неИната. Нямаше място за грешка. Яростта на Джон беше безгранична.

С периферното си зрение забеляза дулото на оръжие. Примигна.

Поле в близост до конюшня. Тъмна нощ... Жена, важна за него, беше държана в зловеща хватка с нож, опрян в гърлото й. Една ръка изважда пистолет...

Примигна.

Обратно в Колдуел. Любовта на живота му е в ръцете на врага.

Примигна.

Изстрел.

Гърмежът до самото ухо на Джон го върна стремително обратно в действителността, тоИ нададе беззвучен вик и се втурна напред, като че да спре куршума.

— Не! — изкрещя без глас. — Неееее...

Само че изстрелът беше съвършено точен. Куршумът беше улучил Леш в слепоочието. на около десет сантиметра от главата на Хекс. Тормент държеше четирийсеткалибровия си пистолет с протегната право напред нетрепваща и на милиметър ръка. По някаква причина Джон не беше изненадан нито от самоличността на стрелеца, нито от точността на изстрела му, макар вероятността за такъв да беше едно на милион.

О, боже, бяха правили това и преди. Точно. както сега.

Реалността си проправи път и Джон отново беше част от случващото се. В другия край на улицата Хекс реагира намясто като се наведе, когато Леш залитна. По този начин даде на Тор поле за действие и остана встрани от пътя на втория куршум, който се заби в Леш и го повали по гръб.

Джон се отърси от замайването си и се затича със сигурна стъпка към Хекс. Единствената му мисъл беше спасението на Хекс и той извади дългия двайсет сантиметра черен кинжал, прикрепен към гърдите му. Когато стигна до тях, вдигна ръка над главата си, готов да се хвърли към врага си и да го промуши. Мирисът на кръвта на Хекс промени всичко и отложи клането. О, боже. Копелето беше разполагало с два ножа. Един, притиснат към гърлото й. И друг, с който я бе пронизал в корема. Хекс се претърколи по гръб с болезнена гримаса на лицето. Докато Леш се гърчеше и притискаше ту главата, ту гърдите си, Тор дойде заедно с Куин, Блей и останалите братя. Всички бяха насочили оръжията си към врага и Джон нямаше нужда да се тревожи дали е покрит, докато преценяваше колко тежко е нараняването на Хекс.

Наведе се към нея.

— Добре съм — изпъшка тя. — Добре съм... Добре съм...— обаче със сигурност не беше добре, а ръката, с която притискаше раната, беше покрита с лъскава кръв. Джон започна да жестикулира трескаво.

— Повикайте доктор Джейн...

— Не! — тросна се тя и хвана ръката му с окървавената си длан. —

В момента ме е грижа само за едно нещо — погледът й се закова в Леш, а сърцето на Джон подскочи в гръдния му кош.

Зи каза:

— Бъч и Ви ще докарат ескалейда от парка «Екстрийм»... Проклети кучи синове. Имаме си компания.

Джон хвърли поглед към другия край на улицата. Там се бяха появили четирима лесъри. Доказателство, че адресът, отговарящ на регистрационния номер на хондата, беше верен, макар моментът за това да беше възможно най-неподходящият.