Единствена любов

Изтощена, Пейн затвори очи, а жуженето на гласовете им я накара да се унесе. Но онова, което я върна в съзнание, беше внезапното усещане, че в помещението е влязъл още някой, когото познаваше добре и появата му предизвика у нея по-голям шок от факта, че се бе отървала от майка си.

Когато Пейн отвори очи, Ноуан се приближи към нея, накуцвайки по гладкия под, а качулката на робата прикриваше лицето й от погледите на останалите. Зад нея се виждаше Слепият крал, с ръце, скръстени пред гърдите, а миловидното му светло куче и красивата му тъмнокоса кралица стояха от двете му страни.

— Какво. ти си тук? — заговори Пейн дрезгаво, с ясното съзнание, че думите й звучаха по-объркано, отколкото течеше мисълта й. Низвергнатата Избраница изглеждаше много притеснена, макар Пейн да не беше сигурна какво я кара да мисли така. Може би го бе почувствала. Едва ли го беше видяла, като се имаше предвид, че черната роба на Избраницата я подриваше напълно.

— Поеми ръката ми — продума Пейн. — Нека ти помогна да се успокоиш.

Ноуан поклати глава под качулката си.

— Дойдох, за да помогна на вас — Пейн се намръщи, а Избраницата хвърли поглед назад към Рот. — Кралят ми позволи да остана в неговото домакинство, за да бъда ваша прислужница.

Пейн преглътна, но пресъхналата й уста не предложи облекчение на сухото й гърло.

— Недей да служиш на мен. Бъди тук... Служи на себе си.

— Наистина. Ще правя и това — мекият глас на Ноуан изведнъж стана напрегнат. — След заминаването ви отидох при Скрайб Върджин...

И молбата ми беше уважена. Вие ме вдъхновихте да предприема дълго отлагано действие. Държах се като страхливка. Но вече няма да го правя благодарение на вас.

— Аз. се. радвам. — макар че определено не й беше ясно какво беше сторила, че да я мотивира по този начин. — Благодарна съм ти, че си тук.

Вратата в далечния ъгъл се отвори със замах и в стаята влетя облечен в черно мъж, от когото се носеше миризмата на смърт. По петите му вървеше личната лекарка на Братството, а когато той спря рязко, призрачната жена постави длани върху раменете му, като че да го успокои. Подобните на диаманти очи на мъжа се приковаха в Пейн и въпреки че тя не го беше виждала никога, знаеше кой е той. Сякаш се взираше в собственото си отражение.

От очите й най-неочаквано бликнаха сълзи, защото всичко, което знаеше за него, беше, че не е между живите.

— Вишъс — прошепна тя отчаяно — о, братко мой.

Само след миг той беше до нея от плът и кръв. Изключително интелигентните му очи изучаваха чертите й и тя имаше чувството, че изражението им, както и цветът, бяха същите като нейните. Сякаш собствената й изненада и объркване бяха изписани върху неговото сурово и красиво лице.

Очите му. О, тези блестящи като диаманти очи. Те бяха нейните собствени. Беше ги виждала да я наблюдават от безброй огледала.

— Коя си ти? — попита той дрезгаво.

Изведнъж тя почувства нещо в напълно изтръпналото си тяло. И причината за огромната тежест не беше физическо нараняване, а вътрешното й страдание. Той не знаеше коя е тя, бяха живели разделени заради една лъжа и това беше трагедия, която едва можеше понесе.

Гласът й придоби сила.

— Аз. във вените ми тече същата кръв като твоята.

— Мили боже. — той вдигна облечената си в черна ръкавица ръка. — Сестра ми?

— Трябва да вървя — намеси се лекарката припряно. — Счупването на гръбначния й стълб е отвъд границите на моя опит. Трябва да отида и да доведа.

— Намери проклетия хирург — изръмжа Вишъс с очи, все още приковани в тези на Пейн. — Открий го и го доведи тук... Без значение какво ще ти струва.

— Няма да се върна без него. Имаш думата ми.

Вишъс се обърна към жена си и притисна устните си към нейните в кратка, но страстна целувка.

— Боже. Обичам те.

Призрачното лице на лекарката придоби плътност, докато те се взираха един в друг.

— Ще я спасим, довери ми се. Ще се върна веднага, щом мога. Рот ми даде разрешението си и Фриц ще ми помогне да докараме Мани тук.

— Проклетата слънчева светлина. Прекалено бързо се зазорява.

— И бездруго бих искала да останеш тук с нея. Двамата с Елена трябва да наблюдавате жизнените й показатели, а и Хекс все още е в критично състояние. Искам да се погрижите за тях.

Когато той кимна, жената изчезна във въздуха, а миг по-късно Пейн почувства как топлата длан на Вишъс обгръща нейната. Беше ръката без ръкавицата и връзката помежду им я успокои по начин, който не можеше да опише.

Вярно, че беше изгубила майка си. Но ако преживееше това, все още щеше да има семейство. От тази страна.

— Сестра ми — промърмори той. Не беше въпрос, а констатация.

— Братко мой — изстена тя, преди ясното съзнание да й се изплъзне ида се унесе отново.

Но щеше да се върне при него по един или друг начин. Вече никога нямаше да изостави близнака си.

69.

Хекс се събуди сама в стаята до операционната, но чувстваше, че Джон не беше далече. Потребността да го открие й даде сили да се надигне и да спусне крака от леглото. Докато чакаше сърцето й да спре да препуска заради усилието, което бе положила, тя забеляза отнесено, че болничната й пижама беше на сърчица. Малки сини и розови сърчица.