Единствена любов

Хекс отново се засмя, а той се усмихна така широко, че имаше чувството сякаш бузите му са пълни със сачми. Притегли я предпазливо към гърдите си и я притисна грижовно.

— Боже, Джон. Не искам да съсипя всичко, а не е като да не ми се е случвало преди.

Той я отдръпна от себе си и отметна кичур от подобната на коприна коса от лицето й. Тя изглеждаше толкова угрижена... А той не искаше да се чувства така в момент като този.

— Ще се справим с всичко. Сега и в бъдеще.

— Надявам се да е така. По дяволите, никога не съм ти казвала, но някога имах любовник. Не беше същото, каквото има между мен и теб, но връзката ни не бе само сексуална. Той беше брат. Наистина добър мъж. Не му казах каква съм, а това беше много нечестно от моя страна.

Не мислех, че това би създало проблеми. Но се оказа, че съм грешала — тя поклати глава. — Той се опита да ме спаси. Опита се много усърдно. Дори стигна до колонията, за да ме измъкне оттам и когато откри истината за мен. направо откачи. Оттегли се от Братството. Изчезна. Дори не знам дали още е жив. Това е основната причина, поради която се съпротивлявах на това. нещо. между теб и мен. Изгубих Мърдър и това почти не ме уби. А не чувствах към него и половината от това, което изпитвам към теб.

Това беше добре, помисли си Джон. Не това, че й се беше наложило да премине през такова страдание. Боже, разбира се, че не.

Но сега миналото им пасваше още по-добре. И го караше да вярва в настоящето.

— Много съжалявам, но се радвам, че ми каза. Но аз не съм като него. Ще вървим напред нощ след нощ, без да се обръщаме назад. Ще гледаме само напред, аз и ти. Право напред.

Тя се засмя тихо.

— Между другото, мисля, че приключих с откровенията. Ти знаеш за мен всичко, което знам и самата аз.

— Добре... — той не знаеше как да се изрази. Вдигна ръце и изписа бавно: — Не знам дали би склонила на такова нещо, но в тази къща има една жена, тя е шелан на Рейдж...— и е терапевт и знам, че някои от братята са ползвали услугите й, за да сложат главите си в ред. Дали не би искала да поговориш с нея? Тя е много мила и дискретна... И може би ще ти помогне по отношение на миналото, както и на бъдещето.

Хекс пое дълбоко въздух.

— Знаеш ли какво. Живях прекалено дълго, погребвайки гадостите дълбоко в себе си и виж докъде стигнах. Може да съм твърдоглава, но не съм глупава. Да. Бих искала да се срещна с нея.

Джон се наведе и притисна устни към нейните, а после се изтегна до нея. Тялото му беше изтощено, но сърцето му бе изпълнено с живот, а радостта му беше така чиста като слънчевата светлина, която вече не можеше да вижда. Беше нямо копеле с отвратително минало и нощна работа, включваща постоянни битки със злото и клане на живи мъртъвци. И въпреки всичко това. си беше намерил момиче. Беше намерил своето момиче, единствената си любов, неговия пирокант. Той, разбира се, не се самозалъгваше. Животът с Хекс в никакъв случай нямаше да бъде нормален... Добре, че си падаше по дивите преживявания.

— Джон?

Той подсвирна бодро.

— Искам да се обвържем както подобава. Пред краля и всички останали. Искам съюзът ни да бъде официален.

Е. Това не накара ли сърцето му да спре?

Той седна й я погледна, а тя се усмихна.

— Боже, какво изражение само! Какво? Не мислеше, че ще се съглася да бъда твоя шелан ли?

— Никога не бих предположил.

Тя леко се стегна от изненада.

— И беше склонен да го преглътнеш?

Беше трудно за обясняване, но отношенията помежду им стигаха по-далече от церемония по обвързването, издълбаването на името й върху гърба му или размяната на клетви пред свидетели. Трудно му беше да обясни защо е така. но тя беше липсващото парче от неговия пъзел, дванайсетата част в дузината, първата и последната страница на книгата му. И до известна степен това беше всичко, от което се нуждаеше.

— Всичко, което желая, си ти. Без значение под каква форма.

Тя кимна.

— Искам всичко да е по правилата.

Той отново я целуна нежно, тъй като не искаше да я нарани. После се отдръпна и произнесе с устни:

— Обичам те. И бих се радвал да бъда твой хелрен.

Хекс се изчерви. Наистина се изчерви. И той се почувства голям като планина.

— Добре, значи всичко е уговорено — тя докосна лицето му с ръка. — Ще се обвържем сега.