Единствена любов

Почувства нещо върху панталоните си, намръщи се и погледна надолу.

Не беше вода. По пода се стичаше кръвта й.

— О, най-скъпа Скрайб Върджин... — прошепна той. Жената беше избрала своя път и беше взела съдбата си в свои ръце. Последният й дъх не беше нищо повече от потръпване и тя отпусна глава на една страна, с очи, все още приковани към пламтящите цепеници... Но вече не виждаше нищо и беше напълно бездиханна. Плачът на новороденото и шумът от последните капки, стичащи се от коритото, бяха единствените звуци в колибата, които Дариъс успяваше да чуе. Именно жалният плач на малкото го накара да предприеме нещо, тъй като нямаше кой знае какво да се стори за разлятата вода и изгубения живот. Взе пелената, която бяха приготвили, внимателно пови миниатюрното невинно създание и го притисна към гърдите си. О, тази жестока съдба, довела до появата на това малко чудо. И сега какво?

Тормент погледна към него от другия край на окървавената родилна постеля, където лежеше вече изстиващото тяло, а очите му бяха изпълнени с ужас.

— Обърнах се настрани само за миг... Дано СкрайбВърджин ми прости. Но беше само за миг.

Дариъс поклати глава. Когато се опита да заговори, от устата му не излезе и звук, така че положи длан върху рамото на момчето и го стисна, за да му предложи поне малка утеха. Тормент придоби още по-унил вид, а плачът на малкото се усили. Майката я нямаше. Но дъщерята беше останала. Дариъс се наведе с този нов живот в ръцете си и изтръгна кинжала на Тормент от корема на жената. Сложи го настрани, а после склопи клепачите на невиждащите й очи и зави лицето й с чист чаршаф.

— Тя няма да отиде в Небитието — изстена Тормент и скри лице в шепите си. — Погуби се сама.

— Беше погубена от други. И най-тежкият от всички грехове е малодушието на баща й. Тя беше мъртва много отдавна. О, тази нейна безмилостна съдба, тя беше погубена отдавна... Дано Скрайб Върджин прояви такава милост в смъртта й, каквато тя не можа да срещне приживе.

О... Проклета... Жестока орис... Въпреки отчаянието си Дариъс доближи бебето до огнището, защото се тревожеше да не изстине на студения въздух. Когато двамата се озоваха пред огъня, то отвори уста в желание да засуче. И поради липса на по-добра алтернатива, той й предложи кутрето си.