Единствена любов

— Ние ще се заемем с тях — просъска Зи и групата се втурна да посрещне новопристигналите.

Вниманието на Джон беше привлечено от нечий кикот. Лицето на Леш с отвратителната си анатомия бе разтегнато в широка налудничава усмивка.

— Джон, момчето ми. Аз я чуках, Джон. Чуках я здраво и на нея й хареса.

Гневът забушува в гърдите на Джон и зовът на обвързания вампир го накара отново да вдигне кинжала си.

— Тя ме умоляваше, Джон. — Леш изпусна накъсана, но изпълнена със задоволство въздишка. — Следващия път, когато си с нея. помни, че аз.

— Никога не съм го искала! — изстреля Хекс. — Никога!

— Развратна женска — процеди подигравателно Леш. — Такава си и такава ще си останеш. Развратна и моя.

Изведнъж всичко около Джон забави темпото си — движенията им, скоростта на вятъра, носещ се над улицата, битката, започнала само на стотина метра от мерцедеса. Замисли се за преживяното на онова стълбище преди толкова много време. Представи си как Хекс бе преминала през подобно унижение и срам. Припомни си за разказа на Зи за неговото собствено премеждие, а също и за изстраданото от Тор. И насред всичко това до него достигна ехото от нещо много далечно, нещо свързано с друго отвличане и с друга несправедливо наранена жена. Друг съсипан живот.

Изведнъж отвратителното лице и разпадащото се тяло на Леш станаха олицетворение на всичко това. Гниещ материален символ на злото по света, на цялата умишлено причинена болка, на жестокостта, оскърбленията и злорадството.

Всички ужасяващи дела, продължили само миг, но оставили отпечатък за цял живот.

— Чуках я, Джон, момчето ми...

Ръката на Джон, държаща кинжала, се спусна надолу. Но в последния момент той извъртя китката си и удари Леш с дръжката право в лицето. Обвързаният вампир у него искаше да стори същото, което беше направил с онзи убиец в облицованата с кафяв камък къща. Нищо по-малко от пълно изкормване.

Но тогава щеше да отнеме на Хекс възможността за разплата. Онази човешка отрепка, която го беше наранила в детството му, се беше измъкнала безнаказано. Причиненото на Тор също нямаше да бъде поправено, защото Уелси никога нямаше да се върне.

Но Зи беше приключил със своята мъчителка. И бог му беше свидетел, че на същото имаше право и Хекс. Дори това да беше последното нещо, което тя щеше да извърши на този свят.

Очите на Джон бяха пълни със сълзи, когато отдръпна едната от окървавените й длани от раната. И я разтвори широко. Завъртя кинжала и го постави в ръката й. Очите й проблеснаха, а той притисна пръстите й около дръжката и й помогна да се надигне и да заеме подходящата позиция.

Гърдите на Леш се повдигаха и спускаха, а останалото без кожа гърло се напрягаше, докато поемаше и издишваше въздуха. Когато разбра какво му предстои, очите му без клепачи се оцъклиха, а устата му без устни се разтегли в ужасяваща усмивка. Опита да каже нещо, но от кривата му паст не излезе нито звук. Което беше добре. Вече беше казал прекалено много, беше извършил прекалено много, беше наранявал прекалено много.

Настъпваше моментът за разчистване на сметките.

Джон почувства как в прегръдката му Хекс събира всичките си сили и как отдръпна и другата си ръка от раната, за да стисне оръжието по-здраво. В очите й блестеше омраза. С внезапен прилив на енергия тя вдигна ръце и замахна към гръдната кост на Леш. Мръсникът обаче беше наясно какво следва и блокира удара, прикривайки гърдите си с ръце.

О, не, по дяволите. Джон се хвърли напред и сграбчи ръцете на копелето, принуждавайки го да остане проснат на земята, като по този начин разкри онази част от тялото му, която й беше нужна за чист и точен удар.

Когато Хекс вдигна очи към Джон, те имаха издайнически червен блясък, предизвикан от сълзите й. Всичката болка, цялата тежест, която носеше в душата си, беше така очевидна, както грозотата на Леш.

Когато Джон кимна, кинжалът му в ръката й полетя надолу и се заби право в сърцето на Леш.

Викът на Злото проехтя сред сградите, рикошира в стените и набирайки мощ, прерасна в оглушителен пукот, придружаващ яркото зарево.

Което го отведе при зловещия му баща.

Когато тътенът и светлината стихнаха, единственото, останало от Леш, беше обгорена окръжност върху асфалта и миризма на карамелизирана захар. Хекс отпусна рамене, кинжалът издрънча върху настилката на алеята и тя полетя назад, останала без сили. Джон я улови, преди да се строполи на земята, и тя погледна нагоре към него. Сълзите й се смесваха с кръвта по лицето й и се стичаха надолу по шията покрай пулсиращата точка, където беше центърът на жизнената й сила.

Джон я притисна силно към себе си, а главата й се намести точно под брадичката му.

— Той е мъртъв — изхълца тя. — О, Боже, Джон... Той е мъртъв.

Тъй като ръцете му бяха заети, той успя единствено да кимне.

Краят на една ера, помисли си той и погледна към Блей и Куин, които се биеха рамо до рамо със Зейдист и Тормент срещу новодошлите лесъри.