Единствена любов

Лейла се усмихна на прислужницата.

— Наистина, ела при нас?

С поклащане на главата и поклон Ноуан им остави старателно приготвения поднос и пое да върши задълженията си, като закуцука към изхода на банята.

Пейн остана намръщена и двете с Лейла потънаха в мълчание. Разсъждаваше над онова, което си бяха казали и не можеше да разбере как бе възможно да имат толкова противоположни възгледи. И в същото време и двете да са прави.

За доброто на Лейла, Пейн се надяваше тя самата да греши. Какво ли разочарование би било да се окаже, че си копнял за нещо, което далеч не отговаря на очакванията ти?

19.

— Жена?

Мекият кънтящ глас на Омега прозвуча по-силно, отколкото предполагаха размерите му и думата изпълни всеки ъгъл на помещението, облицовано с полиран камък, представляващо неговите лични покои. Леш даде всичко от себе си да изглежда спокоен, когато се облегна на една от черните стени.

— Нужна ми е, за да ми предоставя кръв.

— Така ли?

— Това е биологична нужда.

В бялата си роба Омега изглеждаше впечатляващо, докато се движеше наоколо. С качулката, скръстените си ръце и длани, скрити в стелещите се ръкави, той наподобяваше офицера в играта на шах.

Само че, разбира се, тук той беше царят.

Приемната на Омега имаше приблизително размерите на бална зала и беше оформена като такава. В безбройните черни полилеи и свещници бяха поставени хиляди черни свещи. Интериорът, обаче, в никакъв случай не беше безличен. Най-малкото, защото пламъците на свещите бяха червени. И като връх на всичко стените и подовете бяха покрити с най-невероятния мрамор, който Леш някога беше виждал. Под определен ъгъл беше черен, а под друг беше кървавочервен и тъй като светлината трепкаше непрестанно, пред погледа играеха и двата цвята.

Не беше трудно човек да се досети за причината за избора на такъв интериор. Като се имаше предвид гардероба на Омега, който беше ограничен до снежнобели роби, подобни на завеси, той представляваше центъра, привличащ погледите. Другото беше само фон.

Омега управляваше своя свят по същия начин.

— Тя ще бъде ли също така и твоя спътница, синко мой? — попита Омега от другия край на помещението.

— Не — излъга Леш. — Само източник на кръв — на Омега не биваше да се дава повече информация, отколкото се налагаше. Леш беше наясно колко непостоянен можеше да е баща му и беше важно да не му се набива на очи.

— Аз не ти ли дадох достатъчно сила?

— Причината е във вампирските ми гени.

Омега се обърна с лице към Леш. След кратка пауза той произнесе с ужасяващия си глас:

— Така е. Това е самата истина.

— Ще ти я доведа — отговори Леш и се отдръпна от стената. — Във фермерската къща. Тази нощ. Само трябва да я преобразиш и ще имам онова, което ми е нужно.

— И аз не мога да ти го осигуря?

— Така ще ми го осигуриш. Приеми я в редиците ни и ще имам източника на кръв, който ми е нужен, за да ми дава сили.

— Значи казваш, че сега си слаб?

Да гори в ада дано, помисли си Леш. Беше очевидно, че сега е слаб. Омега умееше да чувства подобни неща и явно от известно време бе наясно със ситуацията. Когато Леш не отговори, Омега се понесе към него и се озоваха очи в очи.

— Никога не съм приемал жена.

— Не е нужно да е част от Обществото. Ще бъде само за мен.

— За теб.

— Не е нужно да излиза да се бие.

— И ти вече си избрал въпросната жена?

— Да — Леш се изсмя кратко, като се замисли за Хекс и за вредите, които беше способна да причини. — Сигурен съм, че ще я харесаш.

— Толкова си убеден.

— Имам много добър вкус.

Червените пламъци на свещите наоколо потрепнаха, като че подухнати от течение.

Изведнъж Омега свали качулката си и прозрачното му призрачно лице беше изложено на показ. Чертите му бяха същите като тези на лицето от плът и кръв на Леш.

— Върни се там, откъдето дойде — произнесе Омега, вдигна зловещата си безплътна като дим ръка и погали лицето на Леш. После му обърна гръб. — Върни се там, откъдето дойде.

— Ще се срещнем при падането на нощта — настоя Леш. — Във фермерската къща.

— При падането на нощта.

— Ако предпочиташ, може и по-късно. Какво ще кажеш за един? Ще се видим тогава.

— Да, със сигурност ще ме видиш.

— Благодаря ти, татко.

Омега се понесе над пода, а качулката му сякаш сама се върна на мястото си. Една от плочите на стената се плъзна встрани.

Миг по-късно Леш вече беше сам.

Пое си дълбоко въздух, потърка лицето си и се озърна, хвърляйки поглед към червените пламъци и впечатляващите стени. Мястото наистина наподобяваше утроба.

Със силата на волята си той се откъсна от Дънд, за да се озове обратно в мърлявата селска къща, която бе използвал преди това. Когато се събуди в материалната си форма, той се отврати от факта, че лежи на канапе с безвкусна дамаска на есенни листа. А материята й беше като кучешка козина... И миришеше по същия начин. Особено ако проклетото псе се е въргаляло в мокър пепелник.