Единствена любов

Пейн промени решението си, хвърли се на земята, плъзна крака настрани, уцели глезените му и наруши равновесието му. Бързо се дръпна вдясно и се озова далече от огромното му клатушкащо се тяло, с още един скок се метна на гърба му, а той се стовари на земята. Тя изви главата му назад и уви ръка около гърлото му. За да подчертае надмощието си, тя хвана здраво собствения си юмрук и още повече затегна хватката си около гърлото му.

Реакцията на краля? Притисна я под гърба си.

Рот се възползва от невероятната си сила, която му даде възможност да стъпи на крака под тежестта на двама им и да се изправи. После се отпусна назад и се приземи върху нея, като я размаза на мрамора. Чудно легло. Тя на практика почувства как костите й се огъват. Ала кралят беше на първо място мъж с достойнство и заради по-слабата й мускулатура никога не я държеше на земята прекалено дълго. Което я вбесяваше. Би предпочела да премерят силите си без задръжки, но това, че бяха от различен пол, не подлежеше на дискусия, а мъжете просто бяха по-едри и съответно по-силни.

Колкото и да негодуваше срещу биологията, нямаше какво да бъде сторено по въпроса. Затова всеки път, когато пъргавината й надделееше, тя се наслаждаваше.

Кралят скочи чевръсто на крака и се завъртя, а дългата му черна коса се развя, преди да се разстеле върху бялото му кимоно. С черните очила на лицето си и тези невероятно оформени мускули той беше впечатляващ, във вените му течеше възможно най-чистата вампирска кръв, без никакъв човешки или друг примес.

Макар че именно в това се състоеше проблемът му. Тя беше чувала, че слепотата му е резултат именно на тази чиста кръв. Когато Пейн се изправи, почувства спазъм в гърба си, но не обърна внимание на острата болка и отново застана лице в лице със съперника си. Този път юмруците й се разлетяха наоколо и за слепец Рот я блокираше наистина умело.

Може би заради това никога не се оплакваше от увреждането си.

Но пък те и не говореха много, което я устройваше отлично. Все пак се чудеше какъв ли е животът му в Далечната страна. Така му завиждаше за свободата.

Продължиха борбата, като обикаляха фонтана, а после се насочиха към колоните и вратата, водеща към Светилището. И отново се върнаха. Направиха нова обиколка около шадравана.

Когато срещата им завърши, и двамата бяха натъртени и кървяха, но това не ги тревожеше. В мига, когато отпуснеха ръце от двете страни на телата си и престанеха да си разменят удари, нараняванията им щяха да започнат да заздравяват. Последният нанесен удар беше неин и представляваше отличен ъперкът, който улучи краля под брадичката, отметна главата му и накара косата му отново да се разхвърчи.

Винаги се разбираха без думи кога беше време да сложат край.

Охладиха страстите, крачейки рамо до рамо около фонтана, като разтягаха мускулите си и раздвижваха шиите си, за да се отпуснат.

Заедно измиха лицата и ръцете си в бистрата прозрачна вода, а после се обърсаха в чистите кърпи, които Пейн беше помолила да им приготвят. Въпреки че си разменяха юмруци вместо думи, тя беше започнала да мисли за краля като за свой приятел. И да му се доверява като на такъв. Това й се случваше за първи път.

И наистина беше само приятелство. Колкото и да се възхищаваше от разстояние на физическите му качества, между тях не съществуваше привличане... и това беше част от причината нещата да се получават. В противен случай тя не би се чувствала спокойна с Рот.

Не, тя не проявяваше сексуален интерес към него или към когото и да било. Мъжките вампири имаха навика да командват, особено онези от добро потекло. Вината не беше тяхна — поведението им се диктуваше от кръвта. А тя вече имаше някой, който се месеше достатъчно в живота й. Не й беше нужен още един такъв.

— Добре ли си? — попита Рот, когато седнаха на ръба на фонтана.

— Да. А ти?

Пейн не възразяваше, задето той винаги я питаше дали е добре. Първите един или два пъти се беше обидила. Сякаш той се съмняваше дали би понесла болката, причинени от битката. Но после осъзна, че полът й нямаше никакво значение. Той би задал същия въпрос на всеки, с когото е тренирал по този начин.

— Чувствам се чудесно — заяви той, а усмивката му разкри огромните му кучешки зъби. — Между другото, блокът в началото беше наистина майсторски.

Пейн се ухили така широко, че лицето я заболя. Това беше още една от причините да й харесва да общува с него. Тъй като той беше незрящ, нямаше нужда да прикрива емоциите си. А нищо не я караше да се усмихва повече от признанието му, че е впечатлен от нея.

— Е, Ваше Величество, мятането ви по гръб за малко да ме убие.

Сега той се усмихваше дори още по-широко и за миг тя се почуди дали похвалата й означаваше толкова много за него.

— Огромното тегло може да е от полза понякога — промърмори той.

Внезапно се обърна към нея. Тъмните очила, които винаги носеше, го правеха да изглежда свиреп. И все пак той отново и отново й доказваше, че това не е истина.

Рот прочисти гърлото си.

— Благодаря ти за добрата битка. Нещата у дома никак не са добре.

— Защо?