Единствена любов

Надигна се от пода и пое по коридора, а после тръгна надолу по стълбите с нестабилна походка, като се клатушкаше и препъваше. Стигна до преддверието, а вонята от кръвта на лесъра я задуши и й се догади. Побърза да се отдалечи в обратната посока, но не заради миризмата. Обикновено влизаха и излизаха през задния вход и тъй като нямаше никакво време, тя трябваше да се съсредоточи и да намери друг път за навън. Входната врата в далечината пред нея беше масивна и богато украсена, със стъклени плоскости, вградени в метална решетка. Но бе заключена единствено с четири прости резета.

Беше като да вземеш захарна пръчка от дете.

Тя пристъпи до вратата, положи длан върху механизма и събра цялата си останала енергия. Първото. Второто. Третото. И накрая четвъртото.

Отвори широко вратата и единият й крак вече беше отвън, когато чу шум откъм кухнята.

По дяволите, Леш се беше върнал. Беше дошъл за нея.

След миг вече я нямаше, паниката й даде криле. Като се имаше предвид в какво състояние се намираше, знаеше, че няма да стигне далече и реши, че най-подходящото място да се скрие е нейното жилище. Поне там щеше да е в безопасност, преди да реши какво да предприеме по-нататък.

Хекс прие форма в покритата ниша, водеща към апартамента й и освободи медната ключалка със силата на мисълта си. Когато мина през вратата, лампите със сензор за движение осветиха боядисаният в бяло коридор, тя вдигна ръка, за да защити очите си и се запрепъва надолу по стълбите. Заключи вратата с мисълта си и продължи напред, като осъзнаваше смътно, че куца.

Заради сблъсъка със стената? Заради препъването по стълбите? Кого изобщо го беше грижа?

Тя се добра до спалнята си и се затвори вътре. Автоматичното осветление се включи и тя погледна към леглото. Чисти бели чаршафи. Възглавниците бяха подредени. Завивката беше гладко опъната.

Не успя да стигне до леглото. Коленете й се подкосиха и тя просто се строполи на земята.

Не потъна в сън, когато се озова на пода. Но това нямаше значение.

Припадъкът бездруго беше по-доброто решение.

Блейлок влезе отново в облицованата с кафяв камък къща заедно с Рейдж и Вишъс само двайсет минути след като я бяха напуснали заедно с Джон. Веднага щом го бяха закарали на сигурно място в имението, те се върнаха, за да претърсят къщата. Този път търсеха дреболии като лични карти, компютри, пари, наркотици — всичко, което би им дало някаква информация.

След като беше наблюдавал кървавата баня, устроена от Джон Матю, сега Блей обърна бегло внимание на резултатите от нея и незабавно започна да отваря шкафове и чекмеджета, когато влезе в кухнята. Вишъс се насочи към втория етаж, а Рейдж се зае с предната част на къщата.

— Входната врата е широко отворена — извика Рейдж.

Значи някой беше идвал тук, след като бяха извели Джон. Лесър? Малко вероятно, защото те никога не биха оставили мястото необезопасено. Може би крадец? Братята не бяха заключили кухненската врата, когато си тръгнаха, така че вероятно някой се беше самопоканил вътре.

Ако е бил човек, гледката, с която се е сблъскал, сигурно го е побъркала. Това обясняваше втурването навън през предната врата.

Блей извади оръжието си, в случай че в къщата все пак имаше някой и продължи да преравя наоколо със свободната си ръка. Откри два мобилни телефона в чекмеджето с ножовете, никой от които не беше зареден, но Ви щеше да се справи с това. До телефона имаше и визитни картички, но всичките бяха на хора, вероятно използвани за ремонта на дома.

Захвана се с шкафовете под плота, но после се намръщи и погледна напред. Пред него стоеше купа със свежи ябълки. Хвърли поглед към печката и видя няколко домата. А също и франзела в хартиена опаковка.

Изправи се и отиде до хладилника. Мляко. Прясна пуйка, готова да бъде сготвена. Пушен канадски бекон.

Не приличаше на затворническа храна.

Блей погледна към тавана, откъдето се чуваха тежките стъпки на преминаващия от стая в стая Ви. После погледът му се плъзна из кухнята — от кашмирения халат, поставен върху табуретка, до медните тигани, подредени върху откритите рафтове и кафе машината, в която имаше готово кафе. Всичко беше марково и ново, подредено като за снимка в списание.

Това действително отговаряше на стандартите на Леш... Но се предполагаше, че лесърите не могат да се хранят. Освен ако не се отнасяше към Хекс като към кралица, което беше малко вероятно. Явно някой в тази къща си похапваше редовно.

Килерът се намираше непосредствено до кухнята и Блей прекрачи през останките на лесъра, за да огледа обзаведеното със стелажи помещение още веднъж. Консервите бяха достатъчно, че да стигнат на едно домакинство за цяла година. Точно се канеше да излезе, когато нещо на земята привлече вниманието му. Върху иначе лъскавия като огледало дървен под се виждаха едва забележими драскотини, които оформяха полумесец.