Единствена любов

Докато превключваше на бойна вълна, тя осъзна, че не бе чула нито пукот, нито бе видяла проблясък, което значеше, че не бяха пронизали лесъра. А при тази наситена миризма беше склонна да се обзаложи, че бяха оставили тялото.

Леш щеше да побеснее. Беше го чувала как говори с малкия тексасец и макар да би го отрекъл, беше привързан към мръсника. Трябваше да се възползва от тази негова слабост. Да подкладе яростта му още повече. Може би тогава нещо у него щеше да се пречупи...

Обгърната от настъпилата тишина и сладникавата воня, тя закрачи наоколо и се озова пред прозореца. Без да мисли за силовото поле, вдигна двете си ръце и се опря на рамката. Отскочи назад в очакване на болката, но вместо това почувства само гъделичкане.

Нещо в затвора й се беше променило.

Потискайки зараждащата се в нея надежда, тя отново внимателно доближи длани до преградата и я натисна. Трябваше да направи обективна оценка на ситуацията, но промяната беше очевидна и дори да не беше така съсредоточена, тя пак щеше да я забележи. Еластичната тъкан бе станала податлива. Това беше безспорен факт.

Въпросът беше защо. И дали би отслабнала още или това беше нещо, от което трябваше да се възползва на мига. Очите й обходиха прозореца. На пръв поглед нямаше нищо необичайно в затвора й и тя опря ръка в стъклото, за да се убеди още веднъж. Да, беше права. Дали Леш бе умрял? Или ранен?

В този момент пред къщата спря голям черен мерцедес и тя почувства, че кучият син е вътре. И дали причината беше, че е пил от вената й, или пък в това, че силовото поле отслабваше, но емоционалната му решетка беше кристално ясна за симпатската й същност. Той се чувстваше самотен. Разтревожен. И слаб. Я виж ти.

Това не съответстваше ли напълно на почувстваното от нея отслабване на блокадата? И също така обясняваше защо още не беше дошъл за нея. Ако беше на мястото на Леш и не се чувстваше особено силна, тя също би изчакала до изгрева, преди да влезе в къщата.

Или пък би отпрашила нанякъде, за да си осигури сериозно подкрепление.

Но нали за това бяха мобилните телефони? Когато мерцедесът напусна квартала и нямаше никакви признаци за завръщането му, тя отстъпи две крачки назад от прозореца. Напрегна бедра, приклекна в позиция за атака, сви дланите си в юмруци и наклони тялото си леко назад. Пое дълбоко въздух и...

Замахна с десния си юмрук, като вложи цялата сила в рамото си и удари преградата така силно, че ако беше челюстта на някой мъж, би се раздробила на парчета.

Магическата стена опари ръката й и из цялата стая се разляха вълни. Затворническата й килия затрептя, като че се възстановяваше след нараняване. Преди да е успяла да се върне в първоначалното си състояние, Хекс нанесе още един удар. Стъклото на прозореца от другата страна на бариерата се счупи. В първия момент тя замръзна на място от изненада. Но след като почувства въздушното течение по лицето си и погледна към кървящите кокалчета на ръката си за потвърждение, тя осъзна, че няма какво друго да е счупило прозореца.

Мили. боже.

Бързо обмисли различните възможности за бягство, като хвърли поглед през рамо към вратата, оставена отворена от Джон и братята. Последното, което искаше, бе да излезе навън, минавайки през къщата, защото не познаваше вътрешното разпределение и нямаше представа на какво може да се натъкне по пътя си. Но инстинктът й подсказа, че вероятно е прекалено слаба, за да се дематериализира. така че ако се опиташе да излезе навън през прозореца, не знаеше дали щеше да успее да изчезне във въздуха докато скача. А това означаваше, че ще се просне долу на улицата.

Отворената врата беше най-добрата й възможност. Щеше да използва тялото си вместо юмрук и ако се затичаше, щеше да приложи дори допълнителна сила. Обърна се и опря гръб в стената, а после пое дълбоко въздух. Спринтира през стаята, възглавничките на стъпалата й пружинираха върху пода, ръцете й ритмично се движеха покрай тялото.

Тя се блъсна с все сила в бариерата. Болката беше изпепеляваща, всяка клетка в тялото й гореше и я възпламеняваше цялата. Агонията я заслепи, а блокадата я задържа на мястото й, притискайки я в капана си и ограничавайки я, карайки я да се чувства като мъртва.

Но в следващия миг се получи пробив и собствената й тежест надделя над невидимите решетки на затвора й. Проклета да беше, ако не стигнеше до отсрещния край на спалнята.

Когато се освободи, тя се удари с такава сила в срещуположната стена на коридора, че сигурно свали пласт от боята с лицето и гърдите си, като се свлече на пода.

Със замаяна глава и замъглен поглед Хекс си наложи да се стегне. Беше пробила блокадата, но все още не беше свободна. Хвърли поглед назад и се загледа в трептенето на полето, което възвръщаше целостта си. Зачуди се дали Леш ще получи някакъв сигнал, че е напуснала затвора си.

Тръгвай... Веднага. Махай се... Бягай!