Единствена любов

Ставите на Блей изпукаха, когато коленичи и избута настрани прахосмукачката. На пръв поглед между дървените плоскости нямаше пукнатини, но с бързо почукване с кокалчетата на ръката си той откри кухина. Извади ножа си и потропвайки с дръжката му, установи точните размери на скрития отвор, после с острието проникна в снадката между дъските. След като направи отвор, използва фенерчето си, за да погледне вътре. Торби за боклук. С цвят на лесърска кръв. Издърпа една навън и я отвори.

— Мили... боже.

Зад гърба му се появи Рейдж.

— Какво откри?

Блей пъхна ръка в торбата и я извади пълна със смачкани банкноти.

— Пари. Много пари.

— Вземи ги. Ви намери лаптоп, а един от прозорците на горния етаж е счупен. Преди беше здрав. Затворих входната врата, за да не привличаме вниманието на хората — той погледна часовника си. — Трябва да изчезваме, преди слънцето да е започнало да изгрява.

— Разбрано.

Блей взе торбите и остави дупката както си беше открита, като реши, че повече доказателства за проникването им щяха да направят нещата по-весели. Не че останките от лесъра не бяха достатъчни. Какво ли не би дал, за да можеше да зърне лицето на Леш, когато нещастникът се прибереше у дома.

Всички излязоха в градината, той и Рейдж се дематериализираха, а Ви върза на късо лексуса в гаража, за да го конфискува.

Разбира се, искаше им се да останат, за да видят кой ще се появи. Но приближаването на изгрева не подлежеше на преговори.

В имението на Братството Блей влезе във фоайето заедно с Рейдж, където ги очакваха цяла редица посрещачи. Всичко намерено беше предадено на Бъч, за да го отнесе в Дупката и веднага щом Блей успя да се освободи, изтича до спалнята на Джон на горния етаж. На почукването му беше отговорено с ръмжане и когато влезе вътре, завари Куин да седи до леглото. Нощната лампа до него оформяше жълта окръжност в мрака, която го осветяваше заедно с планината, намираща се под завивката.

Джон спеше.

Куин от своя страна се намираше в царството на текилата. До лакътя му стоеше бутилка «Селекшън Сюприма», а кристалната му чаша беше пълна с питието, което му беше станало любимо в последно време. След като той се наливаше с това, а Джон наблягаше на «Джак Даниълс», може би беше ред и на Блей да преосмисли избора си на алкохол. Изведнъж бирата започна да му изглежда подходяща само за гимназисти.

— Как е той? — попита тихо Блей.

Куин отпи и преглътна.

— Доста зле. Повиках Лейла. Трябва да се нахрани.

Блей се приближи към леглото. Очите на Джон бяха не просто затворени, а здраво стиснати. Веждите му бяха така смръщени, сякаш се опитваше да докаже физичен закон в съня си. Лицето му беше неестествено бледо, заради което и косата му изглеждаше по-тъмна, а дишането му звучеше насечено. Някой бе съблякъл дрехите му и отмил повечето от лесърската кръв.

— Текила? — попита Куин.

Блей протегна ръка, без да поглежда, все още съсредоточен върху лицето на приятеля им. В ръката му бе тикната чаша вместо бутилка, както бе очаквал, но на него му беше все едно и отпи солидна глътка.

Е, сега поне знаеше защо на Куин текилата му харесваше толкова много.

Върна чашата, скръсти ръце пред гърдите си и се заслуша в тихото бълбукане, придружаващо повторното й напълване. По някаква причина звукът от изливането на скъпия алкохол в кристалната чаша му подейства успокояващо.

— Не мога да повярвам, че плака — промърмори Блей. — Искам да кажа... мога, но ме изненада.

— Тя очевидно е била държана в онази стая — бутилката текила беше поставена обратно на масичката с глухо потропване. — И ние я изпуснахме съвсем за малко. Той каза ли изобщо нещо?

— Не, не обели и дума, когато го напъхах под душа и влязох с него.

Добре, това беше образ, който Блей не държеше да си представя. Слава богу, че Джон не клонеше в тази посока.

На вратата се почука тихо и наоколо се разнесе аромат на канела и подправки. Блей отиде и отвори на Лейла, като й се поклони почтително.

— С какво мога да ви. — Избраницата се намръщи и хвърли поглед към леглото — о, не. Ранен ли е?

Тя се приближи до Джон Матю, а Блей си помисли: «Да, но най-вече сърцето му».

— Благодаря, че дойде — каза Куин и стана от стола. Наведе се над Джон и нежно го побутна по рамото. — Приятелю, ще се събудиш ли за малко?

Джон се пробуди бавно, сякаш се бореше с приливна вълна, бушуваща над него. Вдигна полека глава и замига учестено, сякаш в лицето му бе плисната вода.

— Време е за ядене — без да поглежда през рамо, Куин протегна ръка към Лейла. — Трябва да се съсредоточиш за малко и после ще те оставим на мира.

Избраницата се поколеба. После пристъпи напред. Пое бавно дланта на Куин, като отърка кожата си в неговата, а нежният й свян накара Блей да й съчувства. Ако се съдеше по руменината, внезапно покрила лицето й, и тя като всички изпитваше влечение към Куин.

— Джон... Приятелю? Хайде, трябва да се съсредоточиш — Куин дръпна Лейла, за да й подскаже да седне на леглото. В мига, когато тя погледна Джон отблизо, цялото й внимание бе погълнато от него.

— Господарю, събудете се и вземете онова, което съм готова да ви дам. Нуждаете се от кръвта ми.