Единствена любов

—Да, да, разбира се. Какво бихте искали да знаете?

— Всичко. Кажете ни... всичко.

—Дъщеря ми... Моят лъч светлина в мрака... — мъжът извади носна кърпа. — Тя беше достойна и добродетелна. Не сте срещали по-грижовна девойка...

Макар и наясно, че вече са загубили две вечери, Дариъс даде на бащата малко време, в което да се потопи в спомени, преди да го насочи към основната тема на разговора.

— И в онази нощ, в онази ужасна нощ...

Дариъс се възползва от паузата.

— Какво се случи тук в къщата?

Мъжът кимна и попи леко очите си.

— Събуди се от съня си с леко чувство на дискомфорт и я посъветвахме да остане в стаята си, защото бяхме загрижени за здравето й Занесоха й храна в полунощ и после още веднъж точно преди изгрева. Именно тогава е била видяна за последно. Покоите й за през нощта са на горния етаж, но също като останалата част от семейството има стая и под земята. Често предпочиташе да не се мести долу за през деня заедно с нас, но тъй като имахме връзка с нея, благодарение на вътрешни коридори, решихме, че е в безопасност — в този момент мъжът издаде сподавен стон. — Как ми се иска да бях настоял — Дариъс разбираше отлично, че съжалява за решението си.

— Ще открием дъщеря ви. По един или друг начин ще я намерим. Ще ни позволите ли да отидем в спалнята й?

— Моля, направете го — мъжът кимна към догена и той се приближи към тях. — За Сайлъс ще е удоволствие да ви придружи. Аз... предпочитам да изчакам тук.

— Разбира се.

Дариъс се изправи, а бащата се протегна и стисна ръката му.

— Може ли да разменим две думи? Насаме.

Дариъс кимна мълчаливо и след като Тормент и догенът напуснаха помещението, господарят на къщата се строполи обратно в креслото си.

— Истината е... Дъщеря ми беше жена на честта. Целомъдрена. Недокосвана от...

В последвалата дълга пауза Дариъс разбра отлично каква бе причината за тревогите на мъжа. Ако не върнеха дъщеря му девствена, честта й, както и тази на семейството, щяха да пострадат.

— Не мога да говоря за това пред скъпата ми шелан — продължи мъжът. — Но дъщеря ни... Ако е била опетнена... Може би е по-добре да остане.

Дариъс присви очи.

— Бихте предпочели да не бъде открита?

От светлите очи на събеседника му бликнаха сълзи.

— Аз... — изведнъж мъжът поклати глава. — Не... Не. Искам я обратно. Без значение от последствията, без значение от състоянието й. Разбира се, че искам дъщеря си обратно.

Дариъс не беше склонен да му предложи утеха... заради факта, че през ума му дори бе минала мисълта да обърне гръб на детето си.

— Сега бих искал да отида в стаята й — рече той.