Единствена любов

Отиде до гардероба и отвори покритите с дърворезба врати. Вътре една до друга висяха прекрасни бални рокли с цвят на сапфир, рубин, цитрин и изумруд и представляваха прекрасна гледка. Имаше една-единствена празна закачалка, сякаш от нея бе взета дрехата, избрана за вечерта.

Върху тоалетката имаше четка за коса и различни бурканчета с кремове, ароматни масла и пудри. Всички бяха подредени в спретнати редици.

Дариъс отвори едно чекмедже... И изруга тихо. Кутии с бижута. Кожени кутии с бижута. Той взе една, отключи златната закопчалка и вдигна капака. На светлината на свещите заблестяха диаманти. Дариъс върна кутията при останалите, а Тормент се спря при вратата с очи, приковани в килима на червени, оранжеви и жълти шарки.

Леката руменина по лицето на момчето натъжи Дариъс по някаква причина.

—Досега не си ли влизал в будоар на дама?

Тормент почервеня още повече.

— Не, господине.

Дариъс направи жест с ръка.

— Е, тук сме по работа. По-добре да оставиш настрана свенливостта си.

Тормент прочисти гърлото си.

—Да. Разбира се.

Дариъс отиде до двата френски прозореца. Отваряха се към терасата и той излезе на нея с Тормент плътно зад себе си.

— Между дърветата се вижда надалеч — промърмори момчето, докато се разхождаха на балкона.

Наистина се виждаше. Сред преплетените голи клони се очертаваше друго имение. Огромната къща не отстъпваше на тази, в която се намираха, нито по размери, нито по елегантност. По кулите й имаше прекрасно изработени метални елементи, а паркът наоколо беше отлично поддържан... Но доколкото Дариъс беше наясно, имението не беше обитавано от вампири.

Той се обърна и обходи цялата тераса, като прегледа всички прозорци и врати, както и всички дръжки, панти и ключалки. Нямаше никаква следа от взлом и като се имаше предвид колко беше студено, тя едва ли беше държала широко отворено. Което означаваше, че или беше тръгнала по своя собствена воля. или беше пуснала онзи, който я бе отвел. Стига проникването да беше станало именно тук.

Но достъпът нямаше чак такова значение. По-важно беше как са излезли. Имаше малка вероятност похитителят да я е извлякъл навън, минавайки през цялата къща. Със сигурност я беше извел по тъмно, защото в противен случай щеше да се превърне в пепел, но пък в нощните часове наоколо винаги имаше някой.

Не, помисли си Дариъс. Трябва да са излезли през тези помещения. Тормент заговори:

— Нищо не е повредено или разместено нито навън, нито вътре. Няма драскотини или следи по стените, което значи...