Единствена любов

— Преди около двайсет години — Рив отново се взря във водата. — За твоя информация тя не се шегуваше в съобщението си. Няма да се зарадва на когото и да било, ако се намеси и се направи на герой по отношение на Леш. Трябва сама да се разправи с него. Искаш да си полезен? Изчакай я да се появи, когато е готова затова... И не се изпречвай на пътя й.

Да, тя вероятно нямаше да бърза да се свърже точно с него, помисли си Джон. А колкото до Леш, силно се съмняваше, че беше способен да остави нещата просто така. Дори заради нея.

За да се откъсне от собствените си мисли, Джон му подаде ръка за довиждане и след кратка дружеска прегръдка Джон се дематериализира.

Прие форма зад бараката в парка «Екстрийм» и огледа празните рампи и улеи. Главният дилър все още го нямаше. Нямаше и скейтбордисти. И за двете неща имаше обяснение след акцията на ченгетата предишната нощ. Да не говорим за валящите куршуми. Мястото щеше да остане пусто за известно време. Джон се облегна на грубото дърво с изострени сетива. Знаеше, че времето си течеше по две причини — заради позицията на луната, движеща се над главата му, и защото маниакалният водовъртеж на мислите му постепенно се успокои до по-нормален поток. Което пак беше мъчително, но по-поносимо.

Тя беше някъде навън и той не знаеше в какво състояние се намира. Беше ли ранена? Имаше ли нужда да се храни? Трябваше да постъпи правилно. Беше време да спре да се върти в кръг. И може би трябваше да си тръгне. Рот беше повече от ясен, когато каза, че няма да допусне Джон да се бие без Куин, а тук определено имаше голяма вероятност да срещне врага.

Изведнъж осъзна къде трябваше да отиде.

Оттласна се от стената и се озърна с гримаса на лицето. Отново го изпълни усещането, че е наблюдаван и следен. също както се беше случило пред ателието за татуировки.

Тази вечер, обаче, нямаше сили да понесе поредната доза параноя и просто се дематериализира, като реши, че каквото или който и да беше, щеше да намери следите му отново, ако не ги загубеше в пространството. И не го беше грижа кое от двете щеше да се случи.

Беше изтощен до крайност.

Когато отново прие форма, той беше едва на няколко пресечки от мястото, където предишната вечер беше разчленил онзи лесър. Извади меден ключ от вътрешния джоб на коженото си яке, подобен на използвания от Рив в ловната хижа.

Притежаваше го от около месец и половина. Хекс му го беше дала в нощта, в която й беше казал, че ще запази тайната й за себе си. Също като коланите с шиповете той го носеше навсякъде. Пъхна се под външните стъпала на старата къща, мушна ключа в ключалката и отвори вратата. Лампите се включиха автоматично и боядисаният в бяло коридор мигом беше осветен. Той внимателно заключи зад себе си и после се запъти към единствената врата.

Веднъж вече Хекс го беше приютила в това уединено място. Беше му предоставила достъп до своята подземна стая, когато той се нуждаеше от усамотение. И след като се възползва от гостоприемството й, се стигна дотам, че загуби девствеността си с нея.

Тя, обаче, беше отказала да го целуне.

Същият ключ отваряше и спалнята и ключалката се задейства безпроблемно. Когато отвори металната врата със замах, светлините в помещението се включиха и той пристъпи вътре...

Джон имаше чувството, че умира заради разкрилата се пред него гледка върху леглото. Сърцето и дъхът му спряха, мозъкът му блокира, а кръвта замръзна във вените му.

Голото тяло на Хекс беше свито върху чаршафите.

След като стаята се изпълни със светлина, ръката й стисна лежащия на леглото пистолет, с дуло, насочено към вратата. Тя нямаше сили да вдигне главата си или оръжието, но той беше убеден, че беше в състояние да дръпне спусъка. Вдигна ръце и показа дланите си, а после отстъпи настрани и ритна вратата, за да я затвори.

Тя едва успя да прошепне:

— Джон.

Една-единствена кървавочервена сълза се откъсна от окото й и той я проследи с поглед, докато бавно се стичаше към възглавницата. Ръката й пусна оръжието и се насочи към лицето й, като се придвижваше сантиметър по сантиметър, сякаш влагаше всичките си сили в това движение. Прикри колкото можа лицето си с ръка, за да скрие сълзите си от него.

Цялото й тяло бе осеяно с рани и синини в различен стадий на заздравяване и беше отслабнала толкова много, че изглеждаше сякаш костите й ще пробият плътта. Кожата й беше сива вместо розова, а естественият й аромат почти липсваше.

Тя умираше.

Ужасът от осъзнатото накара коленете му да омекнат и, олюлявайки се, той се подпря на вратата.

Но още докато залиташе, мозъкът му заработи на пълни обороти. Доктор Джейн трябваше да дойде и да я прегледа и Хекс задължително трябваше да се храни.

Нямаха на разположение много време.