Единствена любов

Докато се хранеше, времето отлиташе във вечността, а кръвта му се стичаше в гърлото й. Когато най-накрая се почувства заситена, освободи китката му и облиза двете дупчици, за да ги затвори.

Скоро след това започна треперенето. Първо се разтресоха ръцете и краката й, а тялото й бързо ги последва. Неконтролируемият тремор накара зъбите й да тракат, разбърка мозъка и замъгли зрението й, докато накрая се почувства като самотен чорап, захвърлен в сушилня за дрехи.

Насред цялото това треперене забеляза, че Джон извади мобилния телефон от якето си.

Опита се да го дръпне за тениската.

— Ннне, ннедддей.

Той пренебрегна протестите й и започна да пише съобщение.

— Мммайната ти — изпъшка тя.

Когато Джон затвори телефона, тя каза:

— Ако се опиташ да ммме заввведеш при Хххавърс, ннняма да стане — ужасът й от клиники и медицински процедури я караше да губи самообладание, а благодарение на него сега тя имаше сили да предприеме нещо, щом изпаднеше в паника. А това щеше да бъде страхотна гледка.

Джон извади бележник и написа нещо. Обърна го към нея, а миг по-късно излезе и тя можеше единствено да затвори очи при звука от хлопването на вратата.

Разтвори устни и задиша през устата, като се зачуди дали ще успее да събере достатъчно сили да стане, да се облече и да излезе, преди Джон да се е върнал, за да осъществи гениалната си идея. След бърза проверка й стана ясно, че отговорът е «не». Щом не можеше да вдигне глава и да я задържи над възглавницата за повече от секунда и половина, нямаше как да застане във вертикално положение.

На Джон не му отне много време да се върне с доктор Джейн, личен лекар на Братството на черния кинжал. Призрачната жена носеше със себе си черна чанта и излъчваше компетентност, която Хекс оценяваше, но изключително много държеше тя да не бъде прилагана по отношение на нея. Доктор Джейн се приближи и остави нещата си на пода. Бялата й престилка, както и панталонът бяха триизмерни, но лицето и ръцете й бяха полупрозрачни.

Това се промени, когато тя седна на ръба на леглото. Всичко у нея стана материално и ръката, която положи върху тази на Хекс, беше топла и плътна. Но дори и състрадателната лекарка накара кожата на Хекс да настръхне. Наистина не желаеше да я докосват.

Когато добрата доктор Джейн отмести ръката си, Хекс имаше чувството, че тя беше наясно с това.

— Преди да ме отпратиш, трябва да си наясно с няколко неща. Първо, няма да разкрия местонахождението ти пред никого и няма да споделям с никого казаното ми от теб или онова, което ще науча сама.

Ще се наложи да докладвам на Рот, че съм те прегледала, но всички медицински факти засягат само теб и единствено теб.

Звучеше добре. На теория. Но тя не искаше докторката близо до себе си с каквото и да се намираше в онази черна чанта.

Доктор Джейн продължи.

— Второ, не знам абсолютно нищо за симпатите. Така че, ако с налице анатомична разлика или нещо характерно за вида ти... възможно е да не знам как да те лекувам. Въпреки това ще ми позволиш ли да те прегледам?

Хекс прочисти гърло.

— Не искам ддда бъда преглеждана.

— Да, Джон го спомена. Но си преживяла тежка травма.

— Не бббеше толкова зле — Джон стоеше в ъгъла и тя усети емоционалната му реакция, която предизвикаха думите й, но нямаше сили да разнищва чувствата му. — И сссъм добре.

— Тогава мисли за прегледа като за обикновен контролен преглед.

— Имам ли ввид на някой, кккойто е в настроение зза това?

Доктор Джейн присви зелените си очи.

— Имаш вид на бита. На лишавана от храна и сън. Освен ако не се опитваш да ме убедиш, че лилавото на рамото ти е грим. А може би торбичките под очите ти само ми се привиждат?

Хекс познаваше и други, които не приемаха «не» за отговор. Беше работила с Рив в продължение на години. И ако се съдеше по решителния тон на лекарката, беше повече от ясно, че не възнамерява да си тръгне, докато не постигне своето.

— Ппо дяволите!

— И за твоя информация, колкото по-скоро започнем, толкова по-бързо ще свършим.

Хекс хвърли поглед към Джон и си помисли, че ако трябва да бъде преглеждана, със сигурност нямаше да позволи да се добави към това удоволствие и неговото присъствие. Наистина не беше нужно той да знае повече за състоянието й, отколкото вече предполагаше.

Лекарката хвърли поглед през рамо.

— Джон, ще ни изчакаш ли в коридора?

Джон наведе глава и се запъти навън, а огромният му гръб изчезна през вратата. Когато ключалката изщрака, доктор Джейн отвори проклетата си черна чанта и първото, което се появи оттам, бяха слушалките и апаратът за кръвно налягане.

— Първо ще преслушам дейността на сърцето ти — каза лекарката и намести стетоскопа на ушите си.

Видът на медицинските инструменти подейства като бензин за треперенето на Хекс и въпреки че беше така немощна, тя се дръпна рязко.

Доктор Джейн спря.

— Няма да те нараня. И няма да правя нищо, което не искаш.

Хекс затвори очи и се отпусна по гръб. Изведнъж почувства болка във всеки мускул.

— Да приключваме с това.