Единствена любов

— Единственото, което не е наред, е този иконом. Не искаш ли да бъдеш известна? Специалното издание оттук ще ти отвори вратите. Може да си следващата водеща на «Да танцуваме със звездите». Или на «Биг брадър» — усети, че е спечелил вниманието й, защото тялото й се отпусна и за да я предразположи още повече, той потърка гърба й. — Браво на моето момиче — наблюдаваше как Стан се движи с ръце в джобовете. Главата му беше обърната в противоположна на къщата посока, а вятърът развяваше косата му. Още няколко метра и лунната светлина щеше да го обгърне, когато излезеше изпод дърветата. — Искам да останеш тук с мен. Както вече казах, ти по-добре от всички знаеш, че тези истории за духове са просто плод на скърцащи дъски. Имаме работа само защото хората искат да вярват в страховити небивалици.

Точно в този миг някой се изкачи по стълбите, а тихите му стъпки бяха придружени със скърцане и пукот на дървото, които пронизаха тишината.

— От това ли се боиш? Някое и друго потропване в нощта? — попита той и я отдръпна от себе си, за да я погледне в очите. Сочните й устни извикваха прекрасни спомени и той плъзна палец по тях, като се зачуди дали не си е инжектирала още малко силикон в тях. Изглеждаха изключително пухкави и красиви.

— Не... — прошепна тя. — Не е това.

— Тогава защо мислиш, че има дух?

На вратата се почука, а гласът на Стан прозвуча приглушено.

— Чукате ли се или мога да си лягам?

Грег се намръщи и опря глава в стъклото. Самотната фигура пристъпи под лунната светлина. и изчезна във въздуха.

— Защото току-що правих секс с него — отговори Холи. — Правих секс с Елиаху Ратбун.

24.

В коридора пред стаята на Хекс Джон беше на път да протрие каменния под. Крачеше напред-назад. Напред-назад. Не чуваше абсолютно нищо през вратата.

Което вероятно беше добре. Липсата на крясъци и ругатни може би значеше, че прегледът на доктор Джейн не е чак толкова болезнен. Беше написал съобщение на Ривендж и го беше уведомил, че е открил Хекс и ще се опитат да я отведат в имението. Но не спомена за сутеренното й жилище. Очевидно тя искаше да запази съществуването му за себе си.

Ако Рив знаеше за него, той щеше да настоява да дойдат тук, след като не я бяха открили в ловната хижа.

Погледна часовника си, отново прокара пръсти през косата си и се зачуди как обвързаните мъже като Рот, Рейдж и Зи понасяха такива неща... За бога, та Зи трябваше да гледа как Бела ражда. Как, по дяволите... Вратата се отвори и той се обърна рязко, а обувките му проскърцаха на пода.

Доктор Джейн изглеждаше сериозна.

— Съгласи се да дойде в имението. Ви трябва да ни чака отвън с ескалейда... Били проверил дали вече е тук?

Джон изписа:

— Тя добре ли е?

— Преживяла е много. Иди да провериш дали колата е отвън. И ще се наложи да я пренесеш. Става ли? Не искам да ходи, но няма да използваме носилка, за да не предизвикаме суматоха на улицата.

Джон не се забави и секунда, а се втурна навън. Джипът беше паркиран до бордюра с угасени светлини, но с включен двигател. Зад волана проблесна оранжева светлинка, когато Ви дръпна от ръчно свитата си цигара. Братът свали стъклото.

— Ще я вземем ли с нас?

Джон кимна веднъж и се втурна обратно вътре. Когато стигна до вратата на стаята, тя беше затворена и той почука леко.

— Една минута — отговори доктор Джейн, а гласът й прозвуча приглушено, а след малко извика: — Влез.

Той отвори вратата и завари Хекс да лежи на една страна. Беше увита с голяма кърпа, а от глава до пети я покриваше нов чаршаф.

Боже. Искаше му се кожата й да се откроява малко повече от белия чаршаф. Джон се приближи и си помисли колко странно беше всичко това. Преди никога не беше възприемал себе си като по-висок от нея. Сега се извисяваше над нея и то не само защото тя лежеше.

— Ще те вдигна на ръце — изписа той с ръце, като в същото време произнасяше думите с устни.

Очите й се приковаха в неговите, после тя кимна и се опита да седне. Той се наведе и прекъсна неуспешните й опити, като я подхвана. Беше много по-лека, отколкото би трябвало.

Когато се изправи, доктор Джейн бързо сгъна завивките на леглото и посочи към вратата.

Тялото на Хекс беше напрегнато, а това й костваше енергия и той искаше да й каже да се отпусне, но дори да притежаваше глас, молбата му би била безсмислена. Тя не беше от типа жени, които допускаха да бъдат носени при каквито и да било обстоятелства. От никого. Или поне. в нормална ситуация.

Коридорът му се стори безкрайно дълъг, а трите метра между външната врата и бордюра му се видяха двойно повече. Ви скочи иззад волана и отвори задната врата.

— Може да легне тук. Постлах одеяла преди да тръгна.

Джон кимна и се наведе, за да я положи върху меката купчина, направена специално за нея. Тя вдигна ръка и стисна рамото му.

— Остани с мен. Моля те.

Той замръзна на място за миг... А после пристъпи вътре, без да я пуска. Струваше им известни усилия да се наместят. Но накрая той успя да настани и двама им, като седна със сгънати колене, върху които се настани тя, сгушена до гърдите му.