Единствена любов

Тя се наведе към него, а гърдите й изскочиха от деколтето на розовото й бюстие. Дрехата имаше мазни петна от мръсни ръце от двете си страни, като че не я беше прала от няколко дни, а от нея се излъчваше изкуствен аромат на череши, пот и дим от трева.

— Знаеш ли, харесвам те.

Тя плъзна ръка по бедрата му, а главата й потъна в скута му.

Когато почувства, че се опитва да разкопчае ципа му, той хвана един кичур от изрусената й до бяло коса и я дръпна нагоре.

Тя дори не усети болка.

— Да не започваме отсега — каза той. — Почти стигнахме.

Жената облиза устни.

— Разбира се. Добре.

Простиращите се от двете им страни поля бяха окъпани от лунната светлина, а облицованите с дъски къщи, които бяха осеяли безформените парчета земя, блестяха в бяло. Повечето сгради имаха включено осветление на верандите и това беше всичко. Полунощ беше далече след времето за лягане на обитаващите околността. Което обясняваше защо беше добре да има своя територия тук, в земята на ябълковия пай и американските флагове.

Пет минути по-късно те спряха пред фермерската къща и паркираха близо до входната врата.

— Тук няма никой друг — отбеляза тя. — Ние ли сме първи?

— Да — той угаси двигателя. — Нека.

Изщракване в близост до ухото му го накара да замръзне на място. Говорът на проститутката вече не беше завален.

— Излизай от колата, мръснико.

Леш завъртя глава и почти целуна дулото на деветмилиметровия пистолет. Ръцете на уличницата, стискащи оръжието, бяха напълно спокойни, а в очите й блестеше хладнокръвие, което не можеше да не уважи.

Изненада, помисли си той.

— Излизай — нареди остро тя.

Леш се усмихна бавно.

— Стреляла ли си някога преди?

— Много пъти — тя дори не мигна. — И нямам никакъв проблем с кръвта.

— Ами добре. Браво на теб.

— Излизай...

— И какъв е планът? Ще ме изхвърлиш от колата? Ще ме застреляш в главата и ще ме зарежеш тук мъртъв? После ще вземеш колата, часовника и портфейла ми ли?

— И намиращото се в багажника ти.

— Нужна ти е резервна гума ли? Просто за информация — можеш да купиш такава във всеки гараж на «Файърстоун» или «Гудиър».

— Нима мислиш, че не знам кой си?

О, беше повече от сигурен, че няма и най-малка представа.

— Защо не ми кажеш какво знаеш?

— Виждала съм тази кола. Виждала съм и теб. Купувала съм наркотиците ти.

— Клиентка. Колко мило.

— Излизай.

Когато той не помръдна, тя отмести пистолета само на сантиметър встрани и натисна спусъка. Куршумът уцели прозореца зад него и той се вбеси. Беше едно да си играе игрички и съвсем друго да съсипва собствеността му. Тя насочи дулото на пистолета обратно между очите му, а той се дематериализира.

Прие форма от другата страна на колата и я наблюдаваше как започна да откача и да се върти на мястото си, а фризираната й коса се мяташе ту на една страна, ту на друга.

Готов да й даде някой и друг урок на тема планове, той отвори вратата и я измъкна навън за ръката. Беше детска игра да поеме контрол върху оръжието и нея самата. Само с едно движение. После пъхна пистолета в колана на гърба си и я повлече в задушаваща хватка през гърдите.

— Какво. какво.

— Нареди ми да изляза от колата — произнесе в ухото й. — И го направих.

В евтините й курвенски дрешки, крехкото й тяло беше леко като листо, носено от вятъра. В сравнение с битките с Хекс, това тук беше като нечие издихание на фона на ураганна буря. Каква скука.

— Да влезем вътре — процеди той, като наклони глава към шията й и докосна със зъби югуларната й вена. — Другият гост на партито сигурно вече ни очаква.

Докато се опитваше да се отскубне от хватката му, обърна лицето си към него. Леш се усмихна, разкривайки блестящите си зъби. Писъкът й прогони един бухал от клоните над главите им и той запуши устата й със свободната си ръка, а после я избута към входната врата.

Вътре миришеше на смърт, благодарение на ритуала по официалното приемане от предишната вечер и намиращата се в кофите кръв. Това, обаче, донякъде представляваше предимство. Когато той светна лампите със силата на волята си и жената се озърна из стаята, се скова от ужас и припадна. Много любезно от нейна страна. Поставянето й на масата и завързването протекоха много по-лесно.

Той задържа дъха си, взе кофите и ги занесе в кухнята, изплакна ги в мивката, почисти ножовете и му се прииска господин Д. все още да беше наоколо, за да се занимава с гадостите.

Точно прибираше маркуча на мястото му, когато му хрумна, че момчето, което беше станало един от тях предишната вечер, го нямаше никъде. Занесе кофите в трапезарията и ги намести под китките и глезените на уличницата, а после бързо огледа стажа. Не откри нищо и изтича на втория етаж.

Вратата на гардероба в спалнята зееше отворена, а на леглото лежеше закачалка, като че от нея е била свалена риза. По стените около душа в банята още се стичаха струйки вода.

Какво ставаше, по дяволите?