Единствена любов

Хекс сграбчи чаршафите в шепи и почувства спазъм в мускулите от вътрешната страна на бедрата си и цялото й тяло се напрегна. Хубавото беше, че това поне спря треперенето.

— Ще се радвам, ако действаш бързо.

— Хекс. Искам да гледаш към мен. Хайде.

Погледът на Хекс започна да блуждае наоколо.

— Какво?

— Гледай ме право в очите. Ето тук — лекарката посочи към лицето си. — Право в очите. Не отмествай поглед от лицето ми и знай, че и аз е трябвало да изтърпя подобни прегледи. Знам какво върша не само защото съм била обучавана да го правя.

Хекс си наложи да се концентрира и. това наистина помогна. Зелените очи срещу нея й помогнаха.

— Ще го почувстваш.

— Моля?

Хекс прочисти гърло.

— Ако съм. бременна, ще го почувстваш.

— Как?

— Когато... Ще бъде релефно. Отвътре. Няма... — тя си пое леко въздух, припомняйки си, какво казваха симпатите. — Стените няма да са гладки.

Доктор Джейн дори не мигна.

— Ясно. Готова ли си?

Не.

— Да.

Когато свършиха, Хекс беше облята в студена пот, а болката от счупеното ребро беше нетърпима, докато дишаше учестено.

— Кажи ми — произнесе дрезгаво.

23.

— Казвам ти. Елиаху е жив. Елиаху Ратбун е жив.

Грег Уин се взираше през прозореца на стаята си в имението Ратбун към пословичния за Южна Каролина испански мъх. На лунната светлина той изглеждаше зловещо като сянка, хвърляна от невидим предмет. Или тяло.

— Грег, чу ли ме?

След като разтърка сънените си очи, той хвърли поглед през рамо към младата си сексапилна водеща. Холи Флийт тъкмо беше влязла в стаята, а дългата й руса коса беше прибрана назад и разкриваше негримираното й лице. Очите й в действителност не бяха толкова големи и впечатляващи без изкуствените мигли и лъскавите сенки, които носеше пред камерата. Но розовият й копринен халат не успяваше да прикрие пищните й гърди.

И тя цялата вибрираше, сякаш вътрешният й камертон бе задействан от мощен източник на звук.

— Сигурно си наясно — заговори провлечено Грег, — че той е умрял преди сто и петдесет години.

— Значи неговият дух наистина е тук.

— Духовете не съществуват — Грег отново се обърна към гледката, разкриваща се през прозореца. — Ти би трябвало да го знаеш по-добре от всички.

— Този съществува.

— И ме събуди в един през нощта, за да ми го кажеш?

Лош ход от нейна страна. Предишната нощ почти не бяха спали, а той беше прекарал деня на телефона в разговори с Лос Анджелис. Беше легнал само преди час, убеден, че няма да може да заспи, но тялото му имаше различни планове.

Или пък съзнанието му му казваше да се откаже, защото нещата тук не вървяха добре. Икономът не желаеше да промени мнението си и да им даде разрешение за запис. И двата опита на Грег бяха безуспешни.

Молбата му, отправена по време на закуската, беше отхвърлена любезно, а тази по време на вечерята — напълно пренебрегната. Междувременно бяха заснели добър материал, който той вече бе изпратил. Благодарение на впечатляващите кадри, заснети от тях, без да бъдат забелязани, шефът му беше дал зелена светлина да смени мястото на снимки за специалното им издание... но го притискаха за предварителен материал, който да рекламират.

А това можеше да се случи само след като икономът омекнеше.

— Хей — извика Холи. — Слушаш ли ме?

— Какво?

— Искам да си тръгна.

Той се намръщи, като си помисли, че тя нямаше достатъчно мозък, за да се уплаши от нещо, освен ако не е огромен камион с нейното име, изписано на предната броня.

— Къде?

— Обратно в Ел Ей.

Той едва не подскочи.

— В Ел Ей? Шегуваш ли се? Това няма как да стане. Освен ако не решиш да се самоизпратиш по самолета като багаж. Тук имаме работа за вършене.

Което, предвид настройката на иконома, включваше много убеждаване и молби. А това беше задача на Холи. И всъщност, ако наистина беше уплашена, това би било предимство. Можеше да използва този коз пред него. Обикновено мъжете реагираха добре на такива неща. Особено истинските джентълмени, на които рицарството им беше в кръвта.

— Аз наистина. — Холи придърпа яката на халата си по-високо около шията си. така че предната му част се изпъна още повече над твърдите й зърна. — Умирам от страх.

Хм. Ако това беше трик, за да го вкара в леглото. той не беше толкова уморен.

— Ела тук.

Той протегна ръце и когато тя се приближи и притисна тялото си към неговото, той се усмихна, загледан над главата й. Боже, миришеше прекрасно. Не на обичайния си парфюм с аромат на цветя, а нещо по-наситено. Прекрасно.

— Скъпа, знаеш, че трябва да останеш с нас. Имам нужда от твоя чар.

Навън испанският мъх се вееше от вятъра, на лунната светлина изглеждаше като шифон и създаваше усещането, че дърветата са покрити с воал.

— Нещо тук не е наред — произнесе тя с уста, притисната към гърдите му.

На ливадата отвън една самотна фигура се движеше бавно. Очевидно Стан беше излязъл да изпуши дозата си трева.

Грег поклати глава.