Единствена любов

Ако искаше тя да оцелее, трябваше да вземе нещата в свои ръце. Джон се отърва от коженото си яке и докато се приближаваше към нея, дръпна ръкавите си нагоре. Първото, което направи, беше да я покрие, като подгъна горния чаршаф около тялото й. После поднесе едната си китка към устните й... И зачака инстинктът й да се събуди. Разумът й може и да не го желаеше, но тялото й нямаше да може да устои на онова, което й предлагаше.

Инстинктът за оцеляване винаги надделяваше над чувствата. Той самият беше живото доказателство за това.

22.

Хекс почувства леко докосване по раменете и бедрата, докато Джон я завиваше с чаршафа.

Зад ръката си тя вдиша дълбоко и това, което подуши, беше добър, чист и здрав мъж. И ароматът му възбуди чувството на глад в стомаха й. Апетитът и нуждата от кръв се пробудиха от своята дрямка с грохот. И това беше преди Джон да е поднесъл китката си така близо до устните й, че тя можеше да я целуне.

Симпатските й инстинкти се промъкнаха навън и разчетоха чувствата му. Спокоен и целеустремен. С напълно ясно съзнание и чисто сърце. Джон щеше да я спаси, дори това да беше последното нещо, извършено от него.

— Джон. — прошепна тя.

Проблемът в тази ситуация. Е, поне един от тях. беше, че не само той осъзнаваше колко близо до смъртта се намира тя.

Гневът й към Леш я поддържаше жива, докато я беше държал в плен и измъчвал и тя мислеше, че ще продължи да я поддържа жива и когато се спаси. Но в мига, в който се беше обадила на Рив, цялата й енергия я беше напуснала и единственото, което й бе останало, бе туптенето на сърцето й. При това не кой знае колко силно.

Джон доближи китката си още повече, така че тя се докосна до устните й. Кучешките й зъби се удължиха прекалено бавно, а в същото време сърцето й пропусна удар, като че не работеше както трябва.

В този мълчалив, но изпълнен с напрежение момент тя имаше избор: да поеме вената му и да живее, или да го отблъсне и да умре пред очите му в рамките на следващия час. Защото той нямаше намерение да ходи никъде.

Отмествайки ръка от лицето си, тя го погледна. Беше красив както винаги, лицето му беше такова, за каквото мечтае всяка жена. Тя протегна ръка към него.

В очите му проблесна изненада, но после той се наведе, така че ръката й се долепи до топлата му буза. Усилието да я задържи там беше прекалено голямо, но той притисна треперещите й пръсти със собствената си длан. Дълбоките му сини очи бяха божествено прекрасни, цветът им бе като на лятно притъмняващо небе.

Хекс трябваше да вземе решение. Да поеме вената му или...

Не намери сили да довърши мисълта си и се почувства, като че е изгубила себе си. Ако се съдеше по факта, че се намира в съзнание, би трябвало да предположи, че е жива. И все пак не беше в собствената си кожа. Вродената й борбеност вече я нямаше. Качеството, определящо същността й, се беше изпарило.

И това не беше изненадващо. Вече не изпитваше интерес към живота и не можеше да се преструва нито заради него, нито заради себе си. Двете пътешествия из дебрите на пленничеството я бяха смазали прекалено много. Така че. какво да прави, какво да прави?

Облиза сухите си устни. Не беше родена при условия, избрани от нея и времето, в което беше дишала, беше се хранила, водила бе битки и бе правила секс, не беше подобрило изходното й положение. Но можеше да избере при какви обстоятелства да напусне живота. И да го направи, след като сложи нещата си в ред.

Да, това беше отговорът. Благодарение на последните три седмици и половина беше съставила гигантски списък на нещата, които искаше да направи преди да гушне букета. Да, той съдържаше само едно-единствено име, но то бе достатъчно, за да я мотивира.

В прилив на решителност тя възвърна твърдостта си, странното чувство, замъглило разсъдъка й изчезна и тя възвърна трезвия си разум. Изведнъж измъкна ръката си изпод дланта на Джон и рязкото й отдръпване изпълни емоционалната му решетка с чист и неподправен страх. Но в този момент тя приближи китката му към устните си и оголи зъби.

Триумфът му я заля като гореща вълна.

Или поне докато не стана ясно, че тя нямаше сили да пробие кожата му. Резците й само успяха да нанесат леки драскотини по повърхността й. Но Джон й помогна. С едно бързо движение той перфорира вената си и я поднесе към устните й.

Първата глътка бе. преобразяваща. Кръвта му беше така чиста, че предизвика пожар в устата и гърлото й. И този пламък изпълни цялото й тяло, затопли я и я върна към живота. Спаси я. Тя лакомо взимаше от него, за да живее и с всяка глътка животът я изпълваше все повече и повече, всяко засмукване беше компасът, нужен й, за да намери пътя към дома.

А той даваше без очаквания, без каквито и да било надежди, без объркващи емоции. А това й причини болка въпреки безумното състояние, в което се намираше. Беше разбила сърцето му напълно и безвъзвратно. Не му беше останало нищо, което да му даде надежда. Но него не беше успяла да пречупи... И това я караше да го уважава повече от всичко друго.