Единствена любов

— Тъкмо бях излязла изпод душа. Бях изтощена и полегнах на леглото, за да се отпусна, преди да си облека нощницата. Явно съм заспала. Защото в следващия миг сънувах.

О, за бога.

— Холи, само защото си имала кошмар, не значи, че.

— Не съм свършила — остро възрази тя. — И не беше кошмар.

— Мислех, че си ужасена.

— Страшното дойде после — тя повдигна вежда. — Ще ме оставиш ли да говоря?

— Добре — но само защото се надяваше, че устата й щеше да се заеме с нещо друго малко по-късно. Дявол да го вземе, устните й бяха прекрасни. — Продължавай — да. Той имаше нещо съвсем конкретно наум.

— Сънувах как мъж влезе в стаята ми. Беше много висок и мускулест... Един от най-едрите мъже, които някога съм виждала. Беше облечен в черно и се надвеси над леглото ми. Ухаеше невероятно. И просто се взираше в мен. Аз. — дланта й обхвана шията й и се плъзна надолу между гърдите. — Аз махнах кърпата и го придърпах върху себе си. Беше. неописуемо.

Което беше добра новина. Защото изведнъж беше изгубил желание да чуе случилото се по-нататък.

— Бях негова — ръката й продължи да се движи по шията. — Не бях преживявала подобно нещо преди. Той беше толкова.

— . дълъг като пожарникарски маркуч и те е обладал по дванайсет различни начина. Поздравления. С такова подсъзнание можеш да режисираш порнофилми. Защо мислиш, че е бил Елиаху Ратбун?

Холи се втренчи в него. А после дръпна ревера на халата си.

— Защото, когато се събудих, открих това — тя докосна нещо, което очевидно беше следа от засмукване. — И наистина бях правила секс.

Грег се намръщи.

— Откъде. знаеш?

— Ти как мислиш?

Грег прочисти гърло.

— Добре ли си? — положи ръка върху нейната. — Искам да кажа. Би ли желала да се обадиш в полицията?

Смехът на Холи беше гърлен и болезнено сексапилен.

— Беше по взаимно съгласие. Каквото и да се е случило — блясъкът в очите й угасна. — Точно там е работата. Не знам какво беше. Мислех, че съм сънувала. Не допусках, че се е случило в действителност, докато.

Докато не беше открила безспорни доказателства за противното. Грег погали русите й екстеншъни на косата й, които се стелеха по раменете.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Така мисля.

Не му отне и миг да промени решението си.

— Добре, утре си тръгваме.

— Какво? О, боже, Грег. Не исках да създавам проблеми — тя се намръщи. — Може би. Може би съм сънувала и това как се събуждам. Изкъпах се още веднъж. Може би нищо от това не се е случило.

— По дяволите. Сутринта ще се обадя в Атланта и ще им кажа, че отново са на дневен ред. Няма да допусна да останем някъде, където не си в безопасност.

— Боже, искам да кажа, много рицарска постъпка от твоя страна, но. Не знам. Всичко е така нереално и започвам да се чудя дали на сутринта няма да се чувствам по-добре. Наистина съм объркана. Беше странно — пръстите й се плъзнаха към слепоочията й и започнаха да ги масажират, като че имаше главоболие. — Бих казала, че исках да се случи точно по начина, по който и стана...

— Вратата ти беше ли заключена? — искаше отговор на въпросите си, но не желаеше да слуша за великите изяви на призрака.

— Винаги заключвам вратите на хотелските стаи, преди да вляза под душа.

— Прозорците?

— Бяха затворени. Предполагам, че са заключени. Не знам.

— Тази нощ остани при мен. Тук си в безопасност.

И то не само защото в момента не възнамеряваше да я сваля. Имаше пистолет у себе си. Винаги го носеше. При това беше легален и той знаеше как да го използва. Преди време, когато се случваше хората да бъдат нападани в задръстванията на Ел Ей, той се беше въоръжил.

Двамата се изтегнаха на леглото.

— Ще оставя лампите запалени.

— Всичко е наред. Само заключи вратата.

Той кимна и стана от леглото, заключи бравата и сложи веригата, а после бързо огледа прозорците. Когато отново легна, тя се намести на рамото му и въздъхна. Той се протегна, измъкна одеялото изпод краката си, зави и двама им, угаси лампата и се отпусна на възглавницата. Замисли се за онзи мъж и почти изръмжа разгневено. Или беше някой местен, притежаващ резервен ключ, или някой от персонала знаеше как да обработи ключалката.

В случай че изобщо нещо се беше случило. В което тя изглеждаше все по-малко убедена.

Както и да е. На сутринта щяха да си тръгнат и точка по въпроса. Той се намръщи в тъмнината.

— Холи?

— Да?

— Защо помисли, че е бил Ратбун?

Тя се прозя широко.

— Защото изглеждаше точно като на портрета в дневната.

27.

В кабинета за прегледи на подземната клиника Джон стоеше пред Хекс и се чувстваше напълно неспособен да й помогне. Тя седеше върху стоманената маса и крещеше, с ръце, вкопчени в чаршафите, с изкривено лице, широко отворена уста и стичащи се яркочервени сълзи по бялата й кожа. А той не можеше да направи нищо.

Знаеше в какво състояние се намира тя. Беше наясно, че не може да достигне до дъното на бездната, в която бе пропаднала.

Той самият се беше озовавал там. Отлично знаеше какво е да се спънеш и да се проснеш по лице, а после да изпаднеш в агония от тежкия удар... Въпреки че тялото ти дори не е помръднало.