Единствена любов

Единствената разлика се състоеше в това, че тя имаше глас и можеше да даде криле на болката си. Ушите му пищяха, а сърцето му се късаше заради нея, но той устояваше на бушуващия вихър, който тя бе отприщила. Търпелив свидетел на случващото се, той я слушаше и стоеше до нея, защото това беше всичко, което можеш да направиш за някой, стигнал до ръба.

Но го болеше ужасно, да гледа как тя страда. Болеше го и го правеше още по-решителен, а образът на Леш придобиваше все по-ясни очертания в главата му, подобно на призрак, приемащ материално измерение. Докато тя крещеше и крещеше, той се кълнеше да отмъсти за нея с такава убеденост, че сърцето му вече не помпаше кръв, а потребност за разплата.

И тогава Хекс пое няколко големи глътки въздух. И още няколко.

— Мисля, че приключих — произнесе тя.

Джон изчака малко, за да се убеди. Когато Хекс кимна, той извади бележника си и започна да пише бързо. Показа й изписаната страница, а очите й пробягаха по нея, но й отне известно време, преди да схване същността.

— Може ли първо да си измия лицето?

Той кимна и отиде до умивалника от неръждаема стомана. Пусна студената вода и взе чиста кърпа от купчината встрани, навлажни я и се върна обратно при нея. Тя протегна ръце и Джон постави мокрия плат върху дланите й, като я наблюдаваше как бавно започна да я притиска към лицето си. Беше му трудно да я гледа така немощна и се замисли за това каква я беше познавал винаги — силна, могъща, безкомпромисна.

Косата й беше пораснала и беше започнала да се къдри по краищата, което означаваше, че ако я пуснеше дълга, щеше да стане на вълни. Боже, искаше да докосне мекотата й.

Той плъзна очи към другия край на масата и изведнъж очите му се отвориха широко. Чаршафът се беше измъкнал изпод нея. И върху кърпата, която беше увита около бедрата й, имаше тъмно петно. Той пое дълбоко въздух и усети мириса на прясна кръв. Изненада се, че не го бе доловил преди. Но пък вниманието му беше ангажирано с други неща.

О... боже. Тя кървеше...

Той я потупа леко по ръката и произнесе с устни «Доктор Джейн». Хекс кимна. Джон се втурна към вратата на кабинета като обезумял. Когато се озова в коридора, беше заобиколен от безброй разтревожени лица с доктор Джейн най-отпред в групата.

— Готова ли е за мен?

Когато Джон отстъпи встрани и започна да жестикулира нетърпеливо, лекарката се отправи към вратата. Той обаче я спря. С гръб към Хекс изписа с пръсти:

— Тя е ранена някъде. Кърви.

Доктор Джейн положи ръка на рамото му и го премести, така че да сменят местата си.

— Знам. Защо не изчакаш отвън? Ще се погрижа за нея. Елена? Имаш ли нещо против да влезеш с мен? Ще ми е нужна помощ.

Съпругата на Ривендж влезе в кабинета и над главата на лекарката Джон я проследи с поглед как отива до умивалника, където започна да мие ръцете си.

— Защо не ти асистира Вишъс? — изписа той.

— Само ще направим преглед с ултразвук, за да се уверим, че всичко е наред. Няма да я оперирам — доктор Джейн му отправи чисто професионална усмивка... което беше странно плашещо.

И после вратата се затвори под носа му. Погледна към останалите. Всички мъже бяха изгонени в коридора. Вътре при нея имаше само жени. Мислите му запрепускаха бясно и не му отне много време, преди да стигне до заключение, което просто не можеше да е вярно.

Нечия тежка ръка се стовари върху рамото му, а гласът на Ви беше тих.

— Не, трябва да останеш тук, отвън, Джон. Пусни я!

Именно тогава осъзна, че ръката му държеше здраво дръжката на вратата. Погледна надолу и си нареди да я пусне. Наложи му се да си повтори командата два пъти, преди дланта му да пусне бравата.

Вече нямаше писъци. Не се чуваха никакви звуци.

Той чакаше. И чакаше. Закрачи напред-назад и продължи да чака. Вишъс запали нова ръчно свита цигара. Блей се присъедини към него, като запали своя «Дънхил». Куин барабанеше по бедрото си. Рот потупваше главата на Джордж, докато голдън ретривърът наблюдаваше Джон с добродушните си кафяви очи.

Най-накрая доктор Джейн показа глава през вратата и погледна към хелрена си.

— Нужен си ми.

Вишъс угаси цигарата в подметката на ботуша си и тикна фаса в задния си джоб.

— За операция ли?

— Да.

— Ще отида да се преоблека.

Мъжът се затича към съблекалнята, а погледът на доктор Джейн срещна този на Джон.

— Ще се погрижа за нея добре.

— Какво не е наред?Защо кърви? — изписа той.

— Ще се погрижа за нея.

И после вратата отново се затвори.

Когато Ви се върна, все така изглеждаше като истински воин, макар и без кожените си дрехи, и Джон се помоли да е толкова добър в операционната, колкото и на бойното поле.

Очите му, подобни на диаманти, проблеснаха и той потупа Джон по рамото, преди да изчезне зад вратата на кабинета... Който очевидно в момента изпълняваше ролята на спешно отделение.