Единствена любов

Блей опря едната си ръка в хлъзгавия мрамор, а с другата обгърна потръпващия си пенис. Последвалото действие беше бързо и задоволително като студена пица, не беше лошо, но нямащо нищо общо с истинско ястие.

Вторият опит не подобри ситуацията и той отказа на тялото си да му предложи трети. Защото, честно казано, му се струваше отвратително. Куин и Лейла вършеха, каквото вършеха, от другата страна на вратата, а той се държеше като нещастник под горещата струя. Излезе изпод душа, избърса се, сложи си халата и осъзна, че не си беше взел чисти дрехи, които да облече. Завъртя топката на вратата и се помоли двамата да не се бяха заели с нещо друго, след като ги беше оставил. Скрайб Върджин се оказа милостива. Устата на Куин се намираше на другата китка на Лейла и той получаваше онова, от което се нуждаеше. Дори Избраницата беше коленичила до него.

Нищо открито сексуално.

Изпълнилото го облекчение накара Блей да осъзнае колко раздразнителен беше станал... Не само в този случай, но по отношение на всичко, свързано с Куин. Това наистина не беше здравословно. За никого.

И ако погледнеше обективно, какво лошо имаше в начина, по който се чувстваше Куин? Не избираш кой те привлича. И кой не.

Блей отиде до гардероба и извади риза и панталон. Точно се обърна, готов да се върне в банята, когато Куин отдели устни от вената на Лейла.

Издаде стон на задоволство и близна с език раните, направени от зъбите му. Върху езика му проблесна нещо и Блей повдигна вежди. Пиърсингът беше нов и той се почуди кой му го беше направил. Вероятно Вишъс. Двамата прекарваха много време заедно и именно така бяха успели да се сдобият с мастилото за татуировката на Джон. Куин беше задигнал шишенцето.

Куин плъзна език по кожата на Избраницата, а металът проблясваше при всяко движение.

— Благодаря, Лейла. Много си мила с нас.

Той бързо й се усмихна, после спусна крака от леглото, като очевидно се канеше да напусне стаята. Лейла от своя страна не помръдна от мястото си, а само сведе глава и закова поглед в скута си. Не, в китките си, които се подаваха от широките ръкави на робата й. Тя се олюля, а Блей се намръщи.

— Лейла? — извика и се приближи към нея. — Добре ли си?

Куин заобиколи леглото.

— Лейла? Какво става?

Сега те бяха коленичили.

— Прекалихме ли? — попита Блей, а Куин се намести пред нея и й предложи китката си.

— Нахрани се от мен.

По дяволите, тя беше хранила Джон предишната вечер, а сега и тях. Може би бе прекалено скоро. В светлозелените очи на Избраницата, които се взираха в лицето на Куин, нямаше никакво замайване, а само тъга и копнеж, таен там прекалено дълго. Куин се отдръпна.

— Какво съм направил?

— Нищо — изрече тя задавено. — Ако ме извините, ще се върна в Светилището.

Лейла понечи да се изправи, но Куин я хвана за ръката и я принуди да седне обратно.

— Лейла, какво става?

Боже, този негов глас. Толкова спокоен и мил. И ръката му беше нежна, когато се протегна и хвана брадичката й, за да я накара до го погледне в очите.

— Не мога да говоря за това.

— Напротив, можеш — Куин кимна по посока на Блей. — Ние двамата ще запазим тайната ти.

Избраницата пое дълбоко въздух и последвалата въздишка показваше, че се предава, сякаш бе на края на силите си.

— Наистина ли? Ще запазите мълчание?

— Да. Блей?

— Да, задължително — той положи длан върху гърдите си. — Кълна се. Ще направим всичко, за да ти помогнем. Всичко.

Тя погледна към Куин и прикова очи в неговите.

— Видът ми не създава ли радост за очите ви, господарю? — той се намръщи, а тя посочи първо към скулите си, а после към челото. — Може би се отклонявам от идеала ви за красота и това ме прави...

— Боже, не. Какви ги говориш? Красива си.

— Тогава. Защо оставам непожелана?

— Не разбирам. Постоянно те викаме. Аз, Блей и Джон. А също Рейдж и Ви. Всички молим теб заради твоята.

— Никой от вас не ме използва за друго освен да се храни от мен.

Блей се изправи и заотстъпва назад, докато не се блъсна в канапето и не се озова седнал на него. Задните му части отскочиха от възглавниците, а изражението върху лицето на Куин почти го накара да се разсмее. Никога не го бяха сварвали така неподготвен. До голяма степен причината беше в това, че през сравнително краткия си живот той беше видял твърде много. И по собствен избор, и поради тежката си съдба. Друга причина беше характерът му. Той се справяше във всякакви ситуации. Очевидно с изключение на тази. Куин изглеждаше, сякаш са го ударили по тила с щека за билярд.

— Аз. — Куин прочисти гърло. — Аз. аз. — още нещо, което се случваше за първи път. Заекването.

Лейла прекъсна мълчанието.

— Служа на мъжете и братята в тази къща с гордост. Давам, без да получавам нищо в замяна, защото така съм научена и това ми доставя радост. Но ви казах това, защото ме попитахте. и чувствах, че трябва да го направя. Винаги, когато се върна в Светилището или в дома на Примейла, се чувствам напълно празна. До такава степен, че премислям дали да не престана. Това е самата истина. — тя поклати глава. — Не мога да продължавам така, макар и никога да не съм познавала друг живот. Сърцето ми не може да го понесе.