Единствена любов

Блей плъзна поглед към халката върху плътната му долна устна.

— Блей? Добре ли си? Виж, мисля, че имаш нужда да се нахраниш, приятелче. Напоследък много ни се събра.

Приятелче... Боже, мразеше тази дума! Но наистина беше време да се стегне.

— Да. Разбира се.

Куин го погледна някак странно.

— Моята или твоята спалня?

Блей се засмя рязко и пое нагоре по стълбите.

— Всъщност има ли значение?

— Не.

— Именно.

Когато стигнаха до втория етаж, те отминаха кабинета на Рот, чиито врати бяха затворени, и се запътиха към коридора със статуите. Спалнята на Куин беше първата по пътя им, но Блей продължи напред, като реши, че този път нещата щяха да се случат на негова територия и по неговите правила. Отвори широко вратата и я остави така, като пренебрегна изщракването, когато Куин я затвори след тях.

В банята Блей отиде до мивката, пусна водата и се наведе, за да наплиска лицето си. Точно се подсушаваше, когато долови аромат на канела и разбра, че Лейла е пристигнала. Опря длани в мрамора, наведе се напред и отпусна глава надолу. Чуваше гласовете им да се сливат отвън в стаята му.

Хвърли кърпата на земята и се обърна, за да се изправи лице в лице с очакващото го. Куин седеше на леглото, с гръб, опрян в таблата, и с кръстосани крака. Беше преплел пръсти върху масивния си гръден кош и се усмихваше на Избраницата. Лейла стоеше до него с поруменяло лице и очи, забити в пода, като кършеше неловко пред себе си изящните си ръце.

Когато Блей влезе, двамата погледнаха към него. Изражението на Лейла не се промени. Това на Куин обаче стана напрегнато.

— Кой ще бъде първи? — попита Блей, докато се приближаваше към тях.

— Ти — промърмори Куин.

Блей нямаше намерение да се присъединява към него на леглото, така че отиде до дивана и седна в единия му край. Лейла пристъпи към него и коленичи.

— Господарю — обърна се към него и поднесе китката си.

Куин включи телевизора и започна да сменя каналите. Спря се на един спортен канал, където предаваха финалната среща от шампионата по бойни изкуства — Хюз срещу Пен.

— Господарю? — повтори Лейла.

— Извини ме — Блей се наведе и пое фината й ръка в огромната си длан, като я държеше здраво, но без да стиска прекалено. — Благодаря ти за твоя дар.

Впи зъбите си възможно най-нежно и потрепна, когато тя подскочи леко. Би отдръпнал зъбите си от нея, за да се извини, по това би означавало да се наложи да пробие вената й още веднъж.

Докато се хранеше, очите му се насочиха към леглото. Куин беше напълно погълнат от битката на екрана, а дясната му длан се стегна в юмрук.

— Браво, супер — изръмжа полугласно. — Ей за това става дума!

Блей се съсредоточи върху онова, което вършеше и приключи бързо. Когато се откъсна от Лейла, той погледна към красивото й лице.

— Беше много мила, както винаги.

Усмивката й беше сияйна.

— Господарю... Както винаги, за мен е удоволствие да ви служа.

Той протегна ръка, за да й помогне да стане, впечатлен от вродената й грация. И силата, дадена му от нея, беше наистина чудотворна. Той чувстваше как се изпълва с енергия. Съзнанието му се замъгли, за разлика от тялото, което беше напълно концентрирано върху току-що полученото.

Куин все още беше погълнат от битката, а кучешките му зъби бяха оголени, но не за Лейла, а заради губещия. Или заради печелещия. За когото и да е.

Лицето на Лейла придоби примирено изражение, чувство, което Блей много добре познаваше. Той се намръщи.

— Куин. Ще се храниш ли?

Разноцветните очи на Куин се задържаха върху екрана, докато съдията не обяви резултата от срещата, а после синият и зеленият му ирис се насочиха към Лейла. С чувствено движение той се отмести и направи място за нея.

— Ела тук, Избранице.

Трите думи, произнесени с присвити очи, подействаха на Блей като удар с юмрук... Бедата беше, че Куин не показваше специално отношение към Лейла. Той просто си беше такъв. Всеки негов дъх, всеки удар на сърцето му, всяко движение излъчваше неподправен сексапил.

Лейла явно също го почувства, защото ръцете й се засуетиха около робата, първо докоснаха колана, а после яката. Изведнъж Блей за първи път осъзна, че тя беше чисто гола под всички тези дипли.

Куин протегна ръка и дланта на Лейла потрепна, когато я положи в неговата.

— Студено ли ти е? — попита той и се поизправи. Под прилепналата тениска ясно се очертаха плочките на корема му.

Тя поклати глава, а Блей се запъти към банята, затвори вратата и пусна душа. Съблече се и се пъхна под струята в опит да забрави за случващото на леглото му. Постигна успех само дотолкова, че успя да изключи Лейла от картинката.

В съзнанието му се загнезди фантазия как с Куин са се изтегнали на леглото и устата на всеки е долепена до врата на другия, а кучешките им зъби пробиват кадифената кожа, телата.

Беше съвсем нормално мъжете да получат ерекция след хранене. Особено ако мислят за голи тела. И пенещият се сапун не можеше да промени това. Нито пък мисълта за онова, което би се случило, след като двамата впият зъби един в друг.