Единствена любов

Рив излезе, а тя си помисли, че вярата му в нейната неразрушимост беше наистина достойна за възхищение, но на нея не й минаваха тези. Всъщност, мисълта за каквото и да било бъдеще след погребението на Леш я изпълни с чувство на изтощение. Изпъшка и затвори очи, като се молеше Ривендж да не се бърка в делата й...

Събуди се със стон. Нямаше представа колко дълго беше спала. Или къде беше Джон. Е, поне на този въпрос лесно можеше да се отговори. Джон се намираше на пода срещу леглото й, легнал на една страна, с глава, облегната на ръката му. Дори в съня си изглеждаше уморен, веждите му бяха смръщени, а устата му беше изкривена в гримаса.

Успокоението, което изпитваше докато го наблюдаваше, беше неописуемо и тя не му оказа съпротива. Нямаше достатъчно сили. А и наоколо нямаше свидетели.

— Джон?

В мига, в който произнесе името му, той вече беше скочил от пода и беше заел бойна поза, като тялото му се превърна в преграда между нея и вратата. Беше повече от ясно, че е готов да накълца всичко, което би представлявало някаква заплаха за нея. Което беше. наистина мило.

И по-добро от букет цветя до леглото й, който би я накарал да се разкиха.

— Джон. ела тук.

Той се забави за миг, като се ослушваше за шумове.

После отпусна юмруци и тръгна към нея. В мига, когато очите му се насочиха към Хекс, бруталният гняв изчезна от изражението му и на негово място се появи разбиващо сърцето състрадание. Той взе бележника си, написа нещо и й го показа.

— Не, благодаря. Още не съм гладна — което беше важало винаги за нея. След хранене тя не ядеше с часове, дори понякога цял ден. — Онова, което бих желала, е.

Очите й се насочиха към банята в ъгъла.

«Душ?», написа той и й показа бележката.

— Да. Боже... Горещата вода ще ми се отрази добре.

Той се превърна в истинска медицинска сестра. Отиде да пусне душа, подготви кърпи и постави сапун и четка за зъби на плота до умивалника.

Чувствайки се като пълен лентяй, тя се опита да седне, но сякаш някой бе привързал цяла сграда към гърдите й. Буквално имаше усещането, че вдига с раменете си двуетажна колониална къща. Онова, което й помогна да провеси крака отстрани на леглото, бяха гигантските усилия. и убеждението, че ако не успееше да се изправи поне частично сама, Джон щеше да повика лекарката и тя щеше да се размине с душа си.

Джон се върна при нея точно когато босите й стъпала докоснаха пода и беше в пълна готовност да я подкрепи, докато тя се изправяше. Когато чаршафът се свлече от тялото й, и двамата преживяха момент на. Мили боже. голота. Но сега не беше подходящия момент за скромничене.

— Какво да правя с превръзката? — промърмори тя, докато се взираше в бялата марля върху корема си.

Когато Джон хвърли поглед към бележника си, питайки се дали ще успее да го достигне, придържайки я права, тя каза:

— Не, не искам доктор Джейн. Просто ще я махна сама.

Отлепи единия ъгъл и олюлявайки се, реши, че би било по-добре да свърши тази работа легнала. и под медицинско наблюдение. Но майната му.

— Ох. — задиша учестено докато разкриваше поредицата от черни шевове. — По дяволите. Жената на Ви я бива с иглата, нали?

Джон взе окървавената марля и я метна в кошчето за боклук и ъгъла. А после зачака, като беше напълно наясно, че тя обмисляше варианта да се върне обратно в леглото. По някаква причина мисълта, че е била разрязана и отворена, я караше да се чувства замаяна.

— Да приключваме с това — рече тя намусено.

Джон я остави да определя темпото, което се оказа само малко по-бързо от тъпчене на едно място.

— Би ли загасил лампите там вътре? — попита тя, докато влачеше краката си и с бебешките си крачки не успяваше да измине повече от няколко сантиметра наведнъж. — Не искам да се видя как изглеждам в огледалото над мивката.

Той го направи незабавно, като протегна ръка и щракна ключа.

— Благодаря.

Влажният въздух и звукът от течащата вода успокоиха съзнанието и тялото й. Бедата беше, че напрежението я беше държало във форма и сега, когато то отслабна, тя се олюля.

— Джон. — това нейният глас ли беше? Толкова немощен и тънък. — Джон, ще влезеш ли с мен, моля те?

Ето това беше добър пример за дълго мълчание. Но после на светлината, идваща от стаята, тя видя, че той кимна.

— Докато се събличаш отвън, можеш да затвориш вратата, докато аз използвам тоалетната.

След тези думи тя се хвана за лоста, прикрепен към стената, и се примъкна вътре. Последва нова пауза, после Джон отстъпи назад, а източникът на светлина изчезна. След като приключи, тя се дотътри до вратата и я открехна.

Пред погледа й се изпречи бележникът на Джон.

«Бих останал с боксерки, но не нося такива под кожените си панталони.»

— Всичко е наред. Не съм от срамежливите.