Есенен мост

— Рицарство? Как дори можеш да си помислиш да използваш тази дума, за да опишеш безнравствените действия на масови кланета и осакатявания?

— Извинете, госпожо Емили — Ханако коленичи на прага и се поклони с дясната ръка на пода, докато празният ръкав на лявата ръка елегантно се спусна отзад. — Имате още един посетител. Казах му, че имате гостенин, но той настоя…

— Я виж, я виж, колко приятно е да ви видя в свободното ви време, адмирале. Но как сте успели да си позволите такова разточително прахосване на времето? — Чарлс Смит се усмихна и повдигна вежди към Робърт. Емили забеляза, че провлаченият му акцент, характерен за жителите на Джорджия, бе силно преувеличен, както ставаше винаги в присъствието на Робърт. — Няма ли да плячкосвате къщи, да горите градове или да обстрелвате беззащитни граждани?

Робърт скочи на крака.

— Това е последната обида, която чувам от устата на предател като вас, сър.

— Моля ви, господа — намеси се Емили, но никой не даде вид да я е чул.

Чарлс едва забележимо се поклони на своя противник.

— На вашите услуги, сър, вие определяте времето. Изборът на оръжията, сър, също е ваш.

— Робърт! — каза Емили. — Чарлс! Престанете веднага!

— Тъй като аз отправих предизвикателството — отговори Робърт, — задължително избирате вие, сър.

— Принуден съм да откажа, сър, тъй като това ще ми предостави напълно несправедливо предимство — каза Чарлс. — Аз, естествено, бих избрал или пистолети, или саби, но мисля, че вие и тези като вас ще се чувствате по-сигурно с минохвъргачки, мятане на факли и обричане на глад чрез обсада.

Ако в този момент Емили не се бе хвърлила между двамата мъже, те щяха да се сбият. За щастие и двамата запазиха достатъчно самообладание, за да се спрат, преди да се блъснат в нея.

— Срамувам се от вас — сгълча ги тя, като неодобрително изгледа първо единия, после другия. — Вие сте християни и би трябвало да давате пример на нашите домакини. Вместо това вие се държите като варвари и почти не се различавате от най-лошите сред тях.

— Естествено, аз имах право да отговоря на умишлената обида — оправда се Робърт, докато продължаваше гневно да гледа Чарлс, който, разбира се, му отвръщаше със същия свиреп поглед.

— Ако истината е обида — рече Чарлс, — би трябвало да разгледате отвратителните действия, които са я създали.

— Може ли да има нещо по-отвратително от робството? — попита Робърт. — Ние справедливо сложихме край на робството и на вашето въстание.

Чарлс се изсмя подигравателно.

— Като че ли вас изобщо ви интересува съдбата на негрите. Това бе лъжлив предлог, а не причина.

— В случай, че веднага не прекратите този спор — каза Емили, — ще бъда принудена да помоля и двамата да напуснете. Ако науча, че сте допуснали някакво насилие един срещу друг, ще сметна за невъзможно да се виждам с когото и да било от вас. Завинаги.

Робърт Фарингтън и Чарлс Смит бяха готови да се убият взаимно и без съмнение щяха да бъдат готови да го сторят в близко бъдеще. Емили обаче знаеше, че няма да го направят. Причината за техния спор не бе политиката по принцип, нито войната конкретно. От една страна, семейството на Чарлс бе от Джорджия, но няколко поколения вече не живееха там. Самият Чарлс, както и неговите родители бяха родени в Хонолулу, Хаваите. Там той бе наследник на захарна плантация и ранчо и никога не бе виждал Джорджия. От техни предишни разговори Емили знаеше, че Чарлс е пламенен аболиционист и бе правил значими дарения на каузата. Всъщност яростта на двамата мъже възникваше от желанието им да спечелят ръката на Емили.

Какво кара мъжа да мисли, че може да спечели сърцето на една жена, като парадира със смъртоносния си гняв? Изглежда, че дори у най-цивилизования мъж дремят останки от праисторическия звероподобен живот, винаги готови да се пробудят и да вземат връх. Изглежда, че без цивилизоващото влияние на жените дори и най-добрите мъже сред християнския свят, каквито без съмнение бяха Робърт Фарингтън и Чарлс Смит, непрекъснато бяха изправени пред опасността да се върнат обратно към варварското си праисторическо минало. Тя съвсем ясно им бе показала, че всяка форма на насилие, дори и най-невинната, незабавно щеше да дисквалифицира виновника от състезанието за нейната ръка.

Изборът не беше лесен, макар че Емили бе решила скоро да приеме едно от двете предложения. Причината за нейното бързане бе същата, както причината да ги отхвърля преди време. Любов. Неизмеримо дълбока и непоклатима любов. Но любов, която за съжаление тя не изпитваше към нито един от двамата кандидати.

Те си тръгнаха петнайсетина минути след нейното настояване. Емили отиде в кабинета си, за да продължи превода на „Судзуме-но-кумо“ — „Облак врабчета“ — на английски език — тайните свитъци за миналото и предсказанията в рода на владетеля Генджи, Окумичи от провинция Акаока.