Есенен мост

На бюрото имаше червена роза, каквато неизменно намираше там след настъпването на пролетното равноденствие. Тя бе от вида, известен в рода на Генджи като „Американска прелест“, странно име за цвете, което цъфтеше единствено във вътрешната градина на замъка „Облак врабчета“. Тя допря нежните й венчелистчета до устните си. В името на любовта Емили щеше да се омъжи за Робърт или Чарлс, макар да не бе влюбена в нито един от тях. Постави розата в малката ваза, която държеше специално за целта, и сложи вазата в ъгъла на бюрото.

Днес щеше да започне превода на нов свитък. Тъй като те не бяха номерирани или отбелязани по някакъв начин, често пъти започваше някой свитък, без да знае за коя част от историята на рода се отнася. Чисто съвпадение бе фактът, че първият свитък, който преведе преди шест години, бе и първият свитък, написан през 1291 година. Вторият бе от 1641 година, а третият от 1436 година. Ако между два свитъка имаше хронологическа последователност, това бе случайно. Причината, обясни Генджи, бе, че всеки следващ владетел прочиташе историята, после препрочиташе някои свитъци по-често от други и така всякакъв ред, ако въобще такъв бе съществувал, се губеше през годините. Първоначално липсата на последователност я дразнеше. Но скоро тя установи, че непредсказуемостта я очарова. Сякаш отваряше коледен подарък и всеки път оставаше приятно изненадана.

Точно така се чувстваше и днес, тъй като й предстоеше не само да разгърне нов свитък, но и да отвори нов сандък. Липсата на организация в родовата история си личеше и в начина на разпределение на свитъците. Различни свитъци от различни десетилетия и епохи се съдържаха в сандъци с различни размери и форми. Поради липсата на подредба, когато дойдеше време да избере кой сандък да отвори, Емили оставяше погледът й да блуждае над сандъците, складирани в ъгъла на кабинета. Както обикновено, фантазията й щеше да направи поредния избор.

Дали да бъде голям или малък? Онзи старият или някой по-нов? Европейският сандък, заключен с ръждясал железен катинар? Или елегантният черен овален сандък от Китай? Или благоуханното корейско ковчеже от сандалово дърво? Но щом очите й попаднаха върху странната, обвита в кожа кутия, тя разбра, че любопитството нямаше да й позволи да отвори никой друг сандък. Най-отгоре имаше рисунка. Избледнелите, но все още видни оригинални цветове показваха червен дракон да се вие около сини планински зъбери. Проучванията й върху източноазиатското изкуство й позволяваха да разпознава произхода на голяма част от античните произведения. Тази кутия обаче оставаше загадка за Емили.

Капакът бе запечатан с восък, който покриваше и цялата повърхност на кутията. Участъците отчупен восък й подсказаха, че кутията е била отворена едва неотдавна, което беше доста странно. Генджи й бе обяснил, че всеки велик владетел на Акаока е длъжен да прочете цялата история до неговото управление, така че сандъчето би трябвало да е било отворено преди много години. Явно Генджи го бе запечатал с восък, след като бе прочел свитъците, и отново го бе отворил, преди да го получи Емили.

Вътре груб плат обвиваше съдържанието на кутията. Под него имаше бродирана коприна с ярки цветове. Когато започна да я разгръща, тя забеляза изобилие от червени, розови и бели рози на фона на бели кълба от облаци и ясно синьо небе. Тъй като розата „Американска прелест“ се бе превърнала в неофициален символ на рода, Емили бе още по-изненадана, че за първи път я откриваше при свитъците в сандъците.

Тя взе един свитък и го разтвори. За разлика от останалите, които бе виждала досега, този бе написан изцяло на обикновеното японско фонетично писмо, наречено хирагана. Другите бяха писани главно на канджи, китайски знаци, адаптирани от японците, за да отразяват сложните идеи в техния собствен език. Канджи бе затруднил Емили в изучаването на японския, но хирагана бе друго нещо. Тя прочете първия ред почти без да среща трудности.

„Владетелят Нарихира научи от посетителя, че пристигането на «Американска прелест»“…

Спря изненадана и прочете отново. Да, не бе сбъркала. Имаше фонетични указания за думата „американска“ — „ах-ме-ли-ка-ну“. След като се споменаваше тази дума, свитъкът трябваше да датира от периода, когато японците вече са знаели за съществуването на Третия свят. Предишният свитък, който преведе, описваше голяма част от края на осемнайсети век. Вероятно и този датираше от същия период. Емили продължи да чете.