Есенен мост

— Ерогут, ти си ръководителят на нашия род и ние ще ти се подчиним — каза друг братовчед, — но дивите местни жители са поклонници на някакъв проклет, безумен култ на преклонение пред смъртта. Когато ги обземе кръвожадността, престават да мислят. Съгласен съм с нашия братовчед. Те ще ни нападнат веднага щом станем уязвими.

— Ако трябва да умрете, как предпочитате — да умрете, биейки се за монголските лешояди — попита Ерогут — или срещу тях? — Протестите утихнаха. Останките от великите нюрдженски орди пристегнаха броните на конете, нагласиха своите ризници и се отправиха към предните редици на тежката кавалерия. Зад тях китайската артилерия се приготви да стреля.

Земята се разтресе от атакуващите монголски конници. Те настъпваха с голяма скорост в стройни редици с копия, насочени право напред.

— Не стреляйте, докато не стигнат подножието на хълма — нареди Масамуне.

Миг преди да достигнат подножието, от тръбите, разположени от монголите по брега, пламнаха огньове, придружени от дим и бучене като бурен вятър и след секунди множество звезди се взривиха в дневното небе над тях. Неговите войници останаха по местата си. Мнозина самураи обаче побягнаха в паника и писъци.

— Стреляйте! — нареди Масамуне.

Стрелците му повалиха много монголи, но врагът имаше значително числено превъзходство. Защитата на самураите бе пробита почти без усилие. Малко преди монголите да връхлетят върху тях, дясното крило на атакуващата кавалерия внезапно се огъна и нападна своите хора. Отстъпниците крещяха бойни викове, различни от тези на останалите монголи. Думите звучаха в ушите на Масамуне като „На-лу-чи-я-ох-хо-до-су!“.

Внезапното предателство сред техните редици обърка монголите. Макар да имаха преимущество по брой и позиции, те разкъсаха атаката и отстъпиха. Във възцарилото се затишие отстъпникът, намиращ се най-близо до Масамуне, удари гърдите си с юмрук.

— Не монгол — каза той на развален китайски. — Да, нюрджен — и посочи другарите си, които удариха гърдите си по същия начин и изкрещяха — нюрджен.

Заместникът на Масамуне попита:

— Дали не казват, че те не са монголи, господарю?

— Очевидно — опита се да възпроизведе с извиване на езика сричките, които варваринът бе произнесъл — „На-лу-чи-я“.

— Какво е На-лу-чи-я?

В небето точно над тях отново избухнаха звезди. Самураите с все сили се притиснаха към земята. Масамуне изтри праха от устата си.

— Те са врагове на монголите — каза той. — Какво повече трябва да знаеш?

Този път звездната експлозия бе последвана от чудовищен рев откъм брега, звук от невидими предмети, летящи във въздуха, и няколко секунди по-късно сред редиците им прозвучаха ужасяващи взривове.

— Ставайте! — изрева Генгио. — Пак настъпват!

Много от самураите, които се изправиха, го направиха не за да попълнят отбраната, а за да се обърнат и да побегнат в отчаян опит да се спасят. Продължаващата канонада от взривове разкъсваше мъжете на кървави парчета плът и кости, независимо дали стояха на място или бягаха.

Втората атака на монголите отново огъна защитата и вражеските конници се озоваха сред самураите, покосявайки ги с мечове или копия. След кавалерията настъпваше пехотата със странни лъкове, които изстрелваха къси стрели. Една от тях удари Масамуне в гърдите и проникна с лекота в бронята.

— Ох — болката бе мимолетна и след нея вече нищо не усещаше, само виене на свят и отпадналост. Конник с копие се приближи до него, за да го довърши. Масамуне бе твърде слаб, за да вдигне меча си и да се защити. Тогава същият онзи На-лу-чи-я, който пръв бе проговорил, отби копието и заби късия си двойно заострен меч в подмишницата на нападателя. Бликна кръв и конникът падна.

На-лу-чи-я, спасителят на Масамуне, му се усмихна и каза:

— Не страхувай! Живее! Живее!

Масамуне загуби съзнание.

Когато отново отвори очи, неговият заместник превързваше раната му.

Монголите си бяха отишли. Самураите бродеха по бойното поле и търсеха ранени, за да спасят другарите си и да доубият падналите ранени врагове. Поне на този етап самураите бяха спечелили. Масамуне видя до себе си мъртвия На-лу-чи-я. Не, той все още дишаше. Виждаше се съвсем слабото повдигане на гърдите му. Един от хората на Генгио се приближи до него и вдигна меча си, за да го прободе.

— Спри! — нареди Масамуне. — Той не е монгол.

— Прилича на монгол.

— Идиот! Оспорваш думата ми ли?

— Не, господарю Масамуне, съвсем не — мъжът се поклони.

— Погрижи се за раните му.

— Да, господарю, но той е много лошо ранен. Вероятно ще умре.

— Ако умре, ще се молим душата му да почива в мир. Но ти се погрижи да не умре.

На-лу-чи-я бе спасил живота му. Масамуне щеше да направи всичко възможно, за да върне услугата.