Есенен мост

Масамуне се поклони с широка усмивка на лицето. Слисването на Генгио си струваше несгодите на тежкото пътуване.

— Дошли сме да ти помогнем да пропъдиш наглите нашественици.

— Дълбоки благодарности. За съжаление все още не сме в позиция да ги отблъснем. С ваша помощ може би ще успеем да забавим тяхното напредване, докато пристигнат главните армии на шогуна.

— Глупости! Когато монголите дойдоха преди седем години, те се разпокъсаха и се разбягаха, щом ги нападнахме. — Ако Масамуне се беше напрегнал да си припомни подробностите, щеше да се сети, че не е съвсем така. Битката бе тежка и кървава и имаше голяма вероятност монголите да превземат бойното поле, ако бурята не бе дошла и отнесла техните кораби надалече. Споменът за първото нашествие обаче значително се бе променил от преразказването и преувеличаването на събитията от онези дни.

— Сега са много повече, отколкото преди — каза Генгио, — много повече.

— Какво от това? Да ги нападнем веднага. Кой варварин може да устои срещу повсеместната атака на самураите?

Генгио даде знак на Масамуне да го последва. Той отиде до укрепленията от пръст, които се издигаха над крайморската равнина.

— Погледни.

Заливът Хаката бе задръстен от стотици кораби и още стотици наближаваха откъм хоризонта. На сушата монголите се бяха разположили на разпръснати, добре защитени групи зад изградени от самите тях укрепления. Масамуне прецени, че броят на монголите възлиза на двайсет хиляди. Техните лагери обаче се разпростираха по целия бряг и се губеха от поглед зад западните хълмове. Ако всички войски от корабите слезеха на брега, техният брой щеше да достигне петдесет хиляди монголи, които вече се намираха в Япония, и още хиляди, които скоро щяха да акостират.

— Коне — посочи Генгио. — Виждаш ли? Много от тях имат и коне. Онова, което сме слушали за тях, как са завладели Китай и Корея и неизвестни империи в Далечния изток, трябва да е било истина. На няколко пъти влязохме в схватки с тях. Бият се невероятно добре, когато са на коне. Не помня друг път да са се били така умело. — Очевидно паметта на Генгио също изневеряваше. — Нашите смели моряци от провинциите Чошу и Сацума се качиха на вражеските кораби през нощта, убивайки много от тях. На мястото на всеки убит монгол пристигат десетки нови.

— Какво разтоварват сега?

— Тези тръби и цилиндри ли? — Генгио изглеждаше много разтревожен. — Не знам. Пренасят ги обаче към нас.

— Кога ще пристигнат силите на шогуна? — попита Масамуне.

— Утре. Или вдругиден. Монголите навярно ще нападнат по обяд.

Масамуне и Генгио наблюдаваха мълчаливо монголите няколко минути. Накрая Масамуне нареди на своя заместник:

— Отведете конете на безопасно място. Изтегли напред пеша мъжете с лъковете. — Той се обърна към Генгио. — Те ще трябва да изминат голямо разстояние на открит терен, за да ни достигнат. Ще им попречим със стена от стрели още преди да са изминали половина разстояние.

— Ти! — монголският бригаден командир посочи към Ерогут. — Изтегли войниците си напред. Ще нападнете с първата вълна.

Ерогут се обърна към брат си:

— Монголски кучета. Изпращат ни на смърт. После подло ще се обявят за победители, тъпчейки нашите трупове.

— Няма да умрем — отговори брат му. — Помни какво каза нашата майка. Кръвта ни ще надживее тази на Кублай Дебелия. Когато монголите си отидат, нюрдженските орди ще властват отново.

Ерогут не каза нищо. Вярата на по-малкия му брат в думите на тяхната майка бе трогателна. Както всички оцелели наследници на нюрдженските племена, той вярваше, че майка им е била магьосница по линия на легендарния Танголхун, за когото се предполагаше, че е посъветвал Атила Велики да следва слънцето на запад до хунските земи. Същите легенди твърдяха, че нюрджените имат роднинска връзка с хуните, традиционните врагове на монголите. Глупости и детински приказки. Ерогут не вярваше някога да е съществувал Танголхун или някакъв Атила с такова невероятно величие. А колкото до възраждането на нюрдженските орди — откъде щяха да се вземат те, след като бяха останали толкова малко нюрджени, че трудно можеха да се нарекат род, още по-малко пък племе, а ордите се състояха от не по-малко от стотина племена? Не, той и брат му и техните роднини — последните нюрдженски воини, останали на земята — щяха да умрат тук на това ужасно място, наречено Япония. Те бяха загубили, а омразните монголи бяха спечелили. Но поне нямаше да умрат сами.

Ерогут се обади:

— Ще ни изпратят срещу укрепленията на това възвишение над брега. С нас ще пратят също уйгурите, калмиките и хитаните. Използвай ги, за да се прикриеш колкото можеш. Монголите ще ни следват по петите като кучета, каквито са всъщност. Когато преминем оттатък билото, обърни се и започни да ги убиваш.

— Ами японците? — попита един от братовчедите му. — В момента, в който им обърнем гръб, те ще ни нападнат.

— Няма — отвърна Ерогут, без сам да вярва на собствените си думи. — Те ще видят, че сме врагове на враговете им, и ще се бият рамо до рамо с нас.