Есенен мост

„Владетелят Нарихира научи от посетителя, че пристигането на «Американска прелест» в замъка «Облак врабчета» ще отбележи окончателния триумф на рода Окумичи. Какъвто беше глупак, той заповяда във вътрешната градина на замъка да бъдат засадени рози и ги нарече «Американска прелест», мислейки, че по този начин ще допринесе за сбъдване на видението. Не е ли типично за мъжа да се опитва да накара реката да тече в определена посока, вместо да разбере нейните течения, и безуспешно да се опитва да я насочва по естествения й път? Трудно може да се намери толкова глупава жена, нали? Когато небесата са поверили на мъжете управлението на света, боговете сигурно са проявили най-зловредно чувство за хумор.“

Стилът на разказа бе доста различен от официалния изказ в предишните свитъци, които досега бе превела. Архаичният език леко я затрудняваше, но с двупосочния речник, съставен с помощта на Генджи, тя сравнително лесно разбираше прочетеното благодарение на липсата на канджи. Емили продължи да чете, без да си дава труда да записва английския превод. Той можеше да почака. Сега бе твърде заинтригувана.

Приключи четенето точно когато Генджи дойде да обядват заедно. През това време Емили бе разбрала, че кутията не съдържаше традиционното „Судзуме-но-кумо“. Тази част от историята бе писана последователно от владетелите след 1291 година. Авторът на този свитък със сигурност беше жена.

Тя бе написала своята хроника горе-долу по същото време, когато бе започнала да се пише и официалната история.

И разказваше, като че ли от личен опит, за събития, случили се столетия след нейната смърт.

1281 година, замъкът „Облак врабчета“

— Не разбирам — каза госпожа Кийоми, цупейки се на съпруга си. — Защо трябва да помагаш на владетеля на Хаката? Нали поколения наред нашият и неговият род враждуват?

Масамуне укроти нетърпеливия кон под себе си. Искаше му се да въздъхне, но неговите петстотин подчинени яздеха край него и той не можеше да си позволи да направи пред тях нещо, с което да накърни репутацията си на воин. Трябваше да послуша баща си и да се ожени за жена по-малко красива и по-малко необуздана.

— Както вече няколко пъти ти обясних, монголски племена са нахлули в нашите свещени земи.

— Може да сте казали много пъти, господарю, но само казването не обяснява нищо. Провинция Хаката не е част от нашите свещени земи. Защо трябва да се притесняваме, че монголските племена, или които и да са други, са нахлули в Хаката? Нека да разрушат това място. Тогава ще имаме един враг по-малко, нали?

Масамуне се обърна за помощ към своя управител на двора, който бе надарен едновременно с опит и мъдрост, но преди няколко минути управителят бе насочил цялото си внимание към отсрещните дървета.

— Ако монголите разрушат Хаката, ще бъде само въпрос на време, преди да дойдат тук.

Тя се изсмя.

— Моля, не се шегувайте. Хаката се намира на остров Кюшу, а ние сме на остров Шикоку — отбеляза госпожа Кийоми, сякаш това обясняваше всичко, което трябваше да се разбере.

Макар Кийоми да бе женена за него от десет години и да му бе родила три деца, Масамуне все още я намираше за много млада, особено когато се смееше. Той установи, че не може да й се ядоса въпреки досадната липса на политическо мислене у нея.

Масамуне се поклони на седлото.

— Ще се върна с много монголски глави.

— Ако трябва да донесете нещо монголско, по-добре вземете скъпоценности — отвърна Кийоми. — Не разбирам вашия интерес към главите.

Този път въпреки усилията си Масамуне не сдържа въздишката си, след което насочи коня към портата на замъка.

— Сбогом.

След като мъжете се отдалечиха, старшата придворна на госпожа Кийоми продума:

— Разбирам защо се държите по този начин, господарке, но дали е разумно? Нима в подобен момент господарят Масамуне няма да спечели повече от вашата мъдрост, отколкото от престорената ви глупост?

— Ако знаех нещо, неизвестно за него, или ако можех да му дам съвет, какъвто не би могъл да получи от друго място, да, тогава твоята тревога би била основателна. Нашият господар има добри съветници край себе си. Не се нуждае от още един. По-добре да си мисли, че нищо не разбирам, тогава няма да се тревожи, че аз се тревожа. Когато покажа, че съм го проумяла, той ще се усмихне развеселен. След това ще насочи цялото си внимание върху своята задача. Може би по този начин ще му помогна да се завърне.

— Несъмнено е така — каза друга придворна. — Господарят Масамуне е най-великият воин на Шикоку.

— Шикоку е точица в морето — рече госпожа Кийоми, — а останалите острови на Япония са други точици в морето. Великият хан на Монголската империя командва милионни армии. Той и неговите предци са завладявали царства много по-големи от това незначително място. По-вероятно е нашият господар да умре в битка, отколкото да се върне.

В мълчание те стигнаха до вътрешния двор, където играеха децата. Там се включиха в детските игри и не споменаха повече и дума за война.

— Масамуне! — Генгио, господарят на Хаката, бе слисан да види един от най-големите си врагове да идва с подкрепления.