Есенен мост

Саемон, разбира се, не беше син от наложница, а именно това, което се твърдеше, че не е — най-големият син от законната съпруга на Каваками. От самото си раждане Саемон участваше в план за измама. Той растеше и всячески показваше ненавистта към баща си. Тя изглеждаше напълно логична и затова Саемон бе допуснат в различни групировки, настроени срещу шогуната. Всичко беше достатъчно умно, дори брилянтно замислено в типичния за баща му стил. Единственият недостатък се оказа, че демонстрираната от Саемон омраза достигна неочаквано от Каваками съвършенство.

Синът всъщност мразеше баща си, причините за което бяха също толкова напълно естествени.

Поради сложния и мащабен заговор, в който неволно играеше ключова роля, Саемон не бе отгледан от милата си, високоблагородна и любяща майка в замъка, чийто законен наследник беше всъщност. Вместо това бе поверен в ръцете на една физически красива, мързелива и небрежна наложница, която въобще не се интересуваше от него. За да накара плачещото дете да замълчи, тя му прилагаше най-извратени сексуални методи и според Саемон именно те бяха причината той никога да няма поведението на нормален мъж. Това, че я бе отровил с мъчителна и бавнодействаща китайска отрова, когато беше шестнайсетгодишен, му достави нищожно удовлетворение, макар все още от време на време с удоволствие да си припомняше как тя бе умирала в продължение на месец, месеца на пълната есенна луна, и как за този кратък период бе остаряла с цели двайсет години. Накрая у нея не бе останала и частица от предишната й красота, а най-привлекателната й черта — опияняващата й сексуална миризма — се бе превърнала във воня, толкова противна, че единствено най-нисшата прислуга се осмеляваше да остане в нейно присъствие, и то рядко.

От баща си и мащехата си Саемон бе научил, че единствено той може най-добре да се грижи за своите интереси. Сега, когато кризите следваха една след друга, за хората с ясна визия се появяваха големи възможности.

А кой би могъл да има по-ясна визия от човек, необременен с фалшиви идеи за лоялност, чест, любов, уважение, искреност, традиция или семейство?

Все още не бе дошъл моментът да действа, но той наближаваше и скоро щеше да дойде. Генджи му бе спестил неудобството да убива баща си. Най-накрая той щеше да убие Генджи, както бе планирал баща му, но не заради лична неприязън. Генджи бе един от великите владетели, който можеше да попречи на неговото издигане след падането на режима на шогуна Токугава. Мотивите за убийството на Генджи щяха да бъдат от чисто практическо естество.

С представа за бъдещето, но истинското бъдеще, а не онова, което си представят слабите хора, Саемон бе започнал да разследва многобройните слухове около владетеля Генджи от момента на неговото раждане. Повечето бяха приказки за вълшебства и селски суеверия. Винаги когато надвисваше опасност от бедствие, било то глад, война, чума, земетресение или голяма приливна вълна, отчаяният човек винаги прибягва до намесата на магически сили. Слуховете за Генджи представляваха точно това. Две сведения обаче изискваха по-сериозно отношение от страна на Саемон.

Едното приписваше на Генджи загадъчно клане в някакво изолирано село в провинцията Хино преди близо шест години. Защо трябваше благородник с неговия висок ранг и амбиции да цапа ръцете си с толкова незначително действие? Никой не знаеше.

Второто сведение касаеше заминаването през същата година за Америка на любовницата на Генджи — Майонака-но-Хейко, прочута гейша навремето. Някои твърдяха, че била избягала с някакъв американец, Матю Старк, бивш и настоящ приближен на семейството на Генджи. Саемон обаче знаеше, че голямо количество от златото на рода бе отпътувало заедно с тях за Америка. Това не би било възможно без съгласието на Генджи. Нещо повече, без съгласието на владетеля мъжът и жената вече нямаше да бъдат между живите.

Каква бе истината?

Саемон смяташе да я открие.

Най-невероятното събитие, най-незначителният човек можеха да се окажат ключът за унищожаването на Генджи.

1862 година, Сан Франциско

Океанът бе същият, но нищо друго не беше същото. Крайбрежната ивица на Сан Франциско по нищо не напомняше на Хейко за залива на Йедо, нито пронизителният студ на тази калифорнийска есен й напомняше на меката хладина през същия сезон в Япония.

Непрестанното движение на вълните по някакъв начин върна мислите й обратно към едно друго място и едно друго време, когато тя бе най-красивата гейша във великата столица на шогуна Токугава. Сега онова време й се струваше толкова далечно, особено измерено по японския календар. Единайсетият месец от четиринайсетата година от управлението на император Комей18. Думите и числата принадлежаха на една далечна, почти забравена ера.

Нима бяха изминали само две години, откакто за първи път бе срещнала Генджи?