Есенен мост

Тогава — какво? Бе на път да се признае за победен, когато отговорът внезапно се избистри. Възможностите са безкрайни (огледалата на Индра), въображението може да превърне отговора на всеки въпрос в още един въпрос (пеперудата на Чуанцзъ), а от човешките същества зависи да не увеличават въпросите, а да ги сведат до лесно управляем брой (схемата на Конфуций за реалността родител — дете). Как да намери най-подходящите думи за тази мисъл? Шидзука се готвеше да заговори, без съмнение да отговори сама на своя въпрос.

Не трябваше да й се позволява!

Бързо отвърна:

— Следователно най-реално е това, което ние избираме да възприемаме за реално.

Усмивката й веднага помрачи неговия триумф.

— Подмами ме да кажа това, което искаше да чуеш.

— Вие просто стигнахте до очевидното заключение — отвърна Шидзука. — Няма никакво подмамване.

— Казах го — отстъпи Киори, — но не го вярвам. Ако срещу мен се насочи меч и аз не направя нищо, за да го блокирам или да го избегна, той ще ме посече, независимо дали избирам да мисля, че той е реален, или не.

— Ударете ме с вашия меч, господарю Киори.

Как успяваше винаги да каже това, което най-много го ядосваше?

— Не мога.

— Защо?

— Знаеш защо. Защото ти в действителност не си тук. Мечът ще мине през теб, тъй като ти си въздух.

— Защото аз не съм тук?

— Да.

— Това не е ли отново само една възможност, господарю мой?

— Разбира се, има и втора. Че аз не съм тук. — В момента, в който го каза, осъзна, че тя отново го беше надхитрила.

Шидзука се поклони в знак на съгласие.

— И следвайки логиката на пеперудите и огледалата, не можем да кажем със сигурност кое е по-вероятно и дали всъщност една възможност изключва друга. Може би аз съм вашият призрак, а вие сте моят.

1311 година, Високата кула

— Възможността аз да не съм тук е точно това — каза господарят Киори. — Само една възможност. Можем да кажем всичко, тъй като думите не са нищо повече от ненадеждни средства, но аз знам, че аз съм тук, а ти не си. Никакви приказки за пеперуди и огледала не могат да опровергаят този факт.

Шидзука видя как той се пресегна за нещо пред себе си. От начина, по който вдигна ръце, разбра, че беше чаша за чай. Нищо, което беше реално за Киори, не беше реално за нея, освен самия Киори, и то само като образ от дим, през който се виждаха стените на стаята. Разположението на стаята бе еднакво и за двамата, но не и мебелировката. Киори редовно се разхождаше през паравани, поставки за цветя и хора, които не съществуваха в неговото време. Шидзука си даваше сметка, че вероятно и тя се държеше по същия странен начин в неговите очи.

Радваше се, че все още не бе опитал от супата. Тя бе отровена с жлъчка на риба балон, приготвена като фугу, сложена там от неговия син Шигеру. Шигеру беше душевноболен и опасен, но не жесток. Дозата на отровата щеше бавно да вцепени Киори, преди да последва пълна парализа и смърт. Почти нямаше да усети болка.

Киори остави чашата и каза:

— Освен това, дори да съм призрак, без да го зная, как е възможно да ти се явявам? Ти си умряла петстотин години преди аз да се родя.

— Изказвам възможности — отвърна Шидзука. — Никога не съм твърдяла, че имам обяснения за тях.

— Елементарната логика сочи, че ако тук има някакъв дух, това си ти.

Киори се изправи и се приближи до западния прозорец. Светлината в стаята ярко контрастираше с тъмнината на нощта отвън. Положението на луната от другата страна на Киори правеше горната част от тялото му трудно различима. Тя въобще не виждаше лицето му.

— За вас е по-лесно да мислите така — отвърна Шидзука.

— Трябва да наблегнем на логиката, а не на простотата — каза Киори. — Времето минава и не се връща. Миналото предхожда бъдещето. Както при водопада, водата винаги се движи в едната посока.

— Така е за повечето хора — отбеляза Шидзука.

— Няма полза да спорим по този въпрос. Никога няма да бъдем на едно мнение. — Той се отдалечи от прозореца и на фона на стената зад него тя отново виждаше лицето му. Киори изглеждаше по-скоро разтревожен, отколкото ядосан. — Вече и без това няма значение. Халюцинация или дух, аз научавах чрез теб за предстоящите събития. Никога не съм имал самостоятелни видения. Узнавах бъдещето, защото ти ми казваше. Щом тебе няма да те има, аз няма да мога да пророкувам повече.

— Това тревожи ли ви, господарю?

— Не. Аз съм предсказал много неща, повече от всеки друг Окумичи преди мен. Вече имам предостатъчен дял в „Судзуме-но-кумо“.

— Тогава…?

— Досега внукът ми не е имал нито едно видение — продължи Киори. — Аз му казах, че през целия си живот той ще има само три, както ти ми каза. Като сънища ли ще дойдат при него?