Есенен мост

Въпросът, който действително вълнуваше Киори, не убягна на Шидзука. Той се интересуваше дали тя щеше да се яви на Генджи. Заради честите и непредсказуеми появи на Шидзука неговият собствен живот беше доста странен и той горещо се надяваше същата съдба да не сполети и Генджи. Тя загрижено се вгледа в лицето му. Макар да бе замъглено и прозрачно, нематериално и недосегаемо, то не прикриваше голямата тревога на Киори и това дълбоко трогна Шидзука. Нямаше причина тя да утежнява последните минути от живота му с въпроси, по които и двамата бяха безсилни да сторят каквото и да било.

За Киори животът течеше само в една посока, както каза самият той — като водите на поток, които падат от ръба на стръмна скала. За Шидзука обаче не бе същото. Тя беше умряла петстотин години преди той да се роди и щеше да умре преди изгрев-слънце. А сега беше тук, жива, за да го придружава в самия край на неговия живот.

— Вие сте първият Окумичи, на когото съм се явявала — тя за първи път го излъга през всичките години, прекарани заедно, — и единственият, комуто се явявам въобще — което беше втората лъжа. Тя обаче отговори правилно на премълчания въпрос. Нямаше да се явява на Генджи.

Киори въздъхна дълбоко и се поклони.

— Благодаря, че ми го каза, госпожо Шидзука. Сякаш от плещите ми падна голям товар. Аз съумях да се държа като нормален човек, но само защото съм самурай от старото и старомодно поколение, способен да прикрива това, което е, и да показва това, което трябва да бъде, независимо от очевидното. Генджи няма нито способностите, нито обучението да се държи така. Той проучва, задава въпроси, мисли за самия себе си — пороци, които без съмнение са резултат от прекомерното изучаване на външния свят — независимо какво казва традицията. Ако ти му се явиш, той ще се изгуби в тази безкрайна спирала от съмнения, които неминуемо поражда твоето присъствие.

Шидзука също се поклони в отговор на поклона му.

— Сега ви казвам, господарю Киори, че няма от какво да се страхувате. Генджи ще изживее необичайно пълноценен живот с яснота на мисълта и непоколебима цел. Той ще бъде истински самурай, с меч в ръка ще води рода в битки, както са правели неговите предци, и ще постига победи, за които ще говорят дори още неродените поколения. Той ще бъде обичан от жени с несравнима красота и голяма смелост. Неговите потомци също ще бъдат герои. Успокой сърцето си, господарю, твоят род ще продължи да съществува дори отвъд най-далечните ми видения.

Киори падна на колене. Раменете му се разтресоха, дъхът му бе накъсан от конвулсии, той се разрида и сълзите му закапаха върху рогозката пред него подобно на внезапна буря. Честта на неговите наследници бе по-важна от неговата собствена. Знанието, че неговият род щеше да продължи, бе по-важно от живота на непосредствените му потомци. Шидзука му каза това, което най-много искаше да чуе.

— Госпожо?

Гласът на Аяме долетя от външната страна на вратата. Шидзука тихо се отдалечи от плачещия Киори и напусна стаята.

— Да?

Аяме успя да хвърли поглед в стаята, преди да се затвори вратата. Бе чула господарката й да разговоря с някого. Вътре нямаше никой.

Аяме заговори:

— Врагът започна да се придвижва към замъка в боен ред. Нощна атака. Трябва да е дело на Го. Винаги е бил нетърпелив. След няколко минути ще стигнат портите и външните стени. Ние сме твърде малко, за да ги спрем. Кенджи и самураите ще устроят клопки и засади в градините и по коридорите. Ние с другите жени ще ги посрещнем в основата на кулата. Ще ги накараме да проливат кръв на всяко стъпало. Но сме малко. Накрая ще стигнат до тази стая. — Погледът й се отмести от лицето на Шидзука към корема й, след това умоляващо се впери в очите й. — Твърдите, че детето ще оцелее.

— Да, тя ще оцелее.

— Госпожо, какво трябва да направим, за да й помогнем?

— Да бъдеш смела, Аяме, каквато си била винаги, да направиш това, което каза, и да проливаш кръвта на предателите. Вярвай, че онова, което ти казах, ще се случи. Това е всичко.

— Имахте ли „посетител“, госпожо?

Шидзука се усмихна.

— Мислех, че не вярваш в посетителите.

Сълзи проблеснаха в очите на Аяме и се търколиха, блещукайки по детските й скули.

— Вярвам във всеки, който ще ви спаси, госпожо.

— Ти беше истинска и любяща приятелка, Аяме. След като си отида, помни ме и когато дъщеря ми порасне достатъчно, разкажи й всичко. Ще го направиш ли?

— Да — мъката задушаваше Аяме. Тя сведе глава, неспособна да проговори.

Шидзука се върна в стаята, където я чакаше господарят Киори. Той бе възвърнал хладнокръвието си и сега държеше нещо до устните си. От разстоянието между ръцете му Шидзука разбра, че това беше купа за супа. Отровната супа.

Отвън в нощта хиляди гласове нададоха бойни викове, които нахлуха в стаята.

Миналото и бъдещето щяха да се срещнат в смъртта.

1867 година, дворецът на владетеля Саемон

— На срещата тази сутрин се случи нещо много странно — отбеляза владетелят Саемон пред своя управител на двора. — Владетелят Генджи предложи приемането на нов закон.