Есенен мост

— Още един? — попита управителят. — Очевидно е прихванал от законодателната болест на чужденците. Те искат да имат много закони, защото нямат ръководни принципи. В стремежа си толкова много да прилича на тях той се отклони от пътищата на нашите почитани предшественици.

— Без съмнение си прав. Между другото законът, който той предложи, беше доста интересен.

— Нима?

— Генджи иска да бъдат отменени правилата, които държат в подчинение най-низшата прослойка. Освен това иска със закон да бъде забранена употребата на термина „ета“.

— Какво? — лицето на управителя потъмня от прилива на кръв в лицето.

— Да, и той да бъде заменен с термина „буракумин“. Селски хора. Доста старомодно, нали?

— Господарю, нима го е предложил пред събранието на владетелите?

— Да — отвърна владетелят Саемон, припомняйки си със задоволство учудването, изписано върху всички лица, с изключение на неговото собствено, и то само благодарение на дълбоко вкоренения си навик да запазва изражение на условно съгласие.

— Никой ли не се възпротиви?

— Владетелите Гайхо, Мацудайра, Фукуи и още някои други излязоха. Владетелят Генджи си осигури нови врагове, освен че запази съществуващите.

— Какво ли го е тласнало към подобна глупост? Да не би най-сетне да полудява?

— Той отбеляза, и при това доста убедително, че западните държави и особено най-могъщата, Англия, никога няма да приемат Япония като равнопоставена, докато в нея има закони против най-низшата класа. Това нарушава нещо, което те наричат „права“. Англичаните не уважават индийците по същата причина, независимо от тяхната богата и древна култура.

Управителят изглеждаше разтревожен.

— Надявам се, че не го подкрепяте.

— Разбира се, че не. В качеството си на посредник аз не мога да взимам ничия страна. Просто отбелязах необходимостта внимателно да се проучат мотивите на чужденците, включително и на англичаните.

— Много мъдро от ваша страна, господарю.

— Проучи ли въпроса, както ти наредих?

— Да, господарю. Очевидно преди около пет години владетелят Генджи е завел група самураи в провинция Хино. Няма свидетели на реално нападение. След като владетелят Генджи се е оттеглил, обаче е открито едно отдалечено село, което е било изгорено до основи, а жителите му — изклани. Може да се направи логичният извод. Има и едно любопитно съвпадение, което може да ви се стори забавно. Това е било село на ета.

— Наистина е любопитно — призна владетелят Саемон. Генджи предлагаше закони в полза на същите тези хора, които най-безмилостно е изклал неотдавна. Нямаше логика. Между двата факта обаче трябваше да съществува някаква връзка.

— Намери и разпитай оцелелите. Тук има някакъв отговор, толкова добре скрит, че не можем да разглеждаме въпроса без повече информация.

— Няма оцелели, господарю Саемон. Всичко е било опожарено. Открити са били сто и девет тела за извършване на погребална церемония. Точно толкова хора са живели в селото.

— Имало е погребална церемония?

— Да, господарю.

— За… — Саемон спря и се усмихна сам на себе си, използвайки предложената от Генджи дума, за да довърши изречението си. — Имало е погребална церемония за буракумини.

— Да, господарю.

— Следователно някой си е направил труда да се рови в пепелта и отломките, за да намери изгорените трупове на хората от най-низшата прослойка. Кой би направил подобно нещо? Само онзи, когото го е било грижа. Често пъти тези хора знаят неща, неизвестни за другите. Намери ги и ги разпитай.

— Да, господарю.

— Почакай. Още нещо. От пристанищната полиция ми докладваха, че вчера сутринта корабът на владетеля Генджи, параходът „Нос Мурото“, е отплавал на юг към провинция Акаока. Неговата чуждестранна приятелка, американката, е била на борда, придружавана от госпожа Ханако, господин Таро и група самураи. Заедно с тях на борда е качен странен старинен сандък, съдържащ неясно какво. Разбери защо отиват в Акаока и какво толкова ценно носят в сандъка. Може би Генджи планира нещо опасно в Йедо и затова иска да отведе чужденката на сигурно място.

— Може би възнамерява да оглави въстание на буракумините — предположи управителят.

Владетелят Саемон се намръщи.

— Шегата е неуместна.

— Така е, господарю — управителят се поклони. — Веднага се заемам със задачите.

След като управителят излезе, владетелят Саемон си припомни забележката му и избухна в шумен смях. Въстание на буракумините. Ако някой можеше да замисли подобно смехотворно нещо, то това беше именно Генджи. Как род, воден от такива глупаци, е просъществувал толкова дълго на земята? Вероятно те наистина можеха да виждат в бъдещето. Само това би обяснило нещата. Единствено такова огромно предимство е в състояние да компенсира винаги погрешните им политически преценки.

Владетелят Саемон отново се изсмя.

Пророческо видение. Също толкова забавна измишльотина, както и въстание на низшата прослойка.

Параходът „Нос Мурото“, потеглил от южния бряг на остров Шикоку