Есенен мост

— Не съм го носил на нея, господарю Таро — отвърна куриерът. — Занесох го на господаря Генджи, както ми бе наредил господин Цуда. Господарят Генджи отвори сандъка, погледна какво има вътре и ми каза да го занеса в кабинета на госпожа Емили.

— И какво имаше вътре?

— Не знам, господарю Таро — отговори пратеникът. — Останах в поклон през цялото време в присъствието на господаря Генджи. Чух сандъкът да се отваря. Господарят Генджи каза, че вътре имало свитъци, и чух как го затвори. След това господарят Генджи ми нареди да отнеса сандъка в кабинета на госпожа Емили. Аз се подчиних. Това е всичко.

— Можеш да си вървиш — каза Таро. След това се обърна към госпожа Емили: — Имате ли още въпроси към Цуда?

— Не — отвърна Емили, — към Цуда вече нямам въпроси.

Цуда тихичко въздъхна облекчено и продължи да се смята за истински късметлия.

II Отгоре и отдолу

4 Абатисата на Мушиндо

Саможертвената лоялност е най-висшият идеал на самурая. Не е трудно да се открие причината за това. Благородният би го нарекъл пожелателно мислене. Другите биха му дали по-строго определение.

Истинската история на родовете от областта е написана с кръвта на измяната. Въпреки това прочетете запомненото и ще си помислите, че великите герои от легендите отново и отново оживяват.

Не е ли чудно, че тези, които са израсли в лъжа, също стават лъжци?

Аки-но-хаши(1311)

1882 година, абатството Мушиндо в планините западно от Едо

Преподобната абатиса на Мушиндо Джинтоку седеше на колене върху платформата в главната зала за медитация. Поклони се ниско и задържа поклона си, когато гостите за днешния ден бяха въведени в залата от две млади жени, облечени като будистки монахини от отдавна отминали времена, главите им бяха покрити с качулки от груб кафяв плат, каквито бяха и расата им. Преподобната абатиса беше облечена в същия стил, въздържайки се от по-скъпата и по-удобна копринена роба, която й позволяваше рангът. Тя и нейните помощнички носеха качулки, защото не бръснеха главите си по обичайния за будистките монахини начин. Преподобната абатиса беше забелязала, че монахините с дълги, лъскави, съблазнителни коси привличаха значително по-малко дарения, отколкото онези, които се появяваха в по-скромен вид. Тъй като тя нямаше желание да бръсне главата си, не би го поискала и от последователките си. Методът й беше да ръководи чрез личния си пример. Това беше единственият начин, който придаваше ясно морална автентичност, а моралната автентичност беше основата на властта й в абатството Мушиндо.

Днес дойдоха четирийсет гости, вчера — четирийсет и един, а онзи ден — трийсет и седем. Облеклото на жените вече представляваше стандартната смесица между западен и японски стил, която бе широко разпространена в града, кимоно с английска шапка и френски обувки, а като горна дреха — жакет с американска кройка. Мъжете се обличаха само в един стил — или изцяло в западен от шапката до обувките, или строго в японски — в кимоно и дървени сандали. Никой вече не носеше възел на главата, нито меч. И двете бяха забранени. А дори и да не беше така, кой щеше да ги носи? Вече нямаше самураи, а в миналото да носят мечове беше разрешено само на самураите.

Посещенията бяха нараснали много през трите години, откакто абатисата беше решила да въведе посещения с гид в храма. За това получи благодарността на новото имперско правителство. Потокът към храма се увеличи заради по-големия интерес към древната история на Япония, който съвпадна с енергичната кампания на правителството за модернизация. В това нямаше нищо странно, както изглеждаше на пръв поглед. Тъй като модернизацията означаваше приемане на западния стил в индустрията, науката, войната, политиката и облеклото, тя беше съпътствана от точно толкова енергична кампания за поддържане на старите културни традиции. „Западна наука, източни ценности.“ Това беше официалният лозунг. Но дали някой наистина знаеше какво включва понятието „източни ценности“?