Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Като приключиха, излязоха заедно с вид на влюбени, но преди това старата лейди му направи подарък от три или четири неща, доколкото можах да видя, защото той беше не само неин любимец поради качествата си, а и постоянен гост на дома, когото дотогава тя бе крила с най-голяма грижа от погледа ми, за да не би да няма търпението да изчака пристигането на моя лорд, а да настоява да ме опита пръв, което старата лейди не би могла да му откаже; защото всички момичета от къщата минаваха поред през него, а старата лейди се вреждаше само от време на време, с оглед на издръжката, която той едва ли би могъл да бъде обвинен, че не изкарва от нея.

Щом ги чух да слизат по стъпалата, аз тихо се прокраднах в стаята си, отсъствието ми от която за щастие не бе открито, и там започнах да дишам по-свободно и да давам воля на тези топли чувства, които гледката на среща от такъв род бе възбудила в мен. Легнах на леглото, опънах се с разтворени ръце и крака, после ги свих, страстно желаейки и нуждаейки се от нещо, което да отклони или облекчи отново пламналия бяс и хаос на моите желания, насочени само към един полюс: мъжа. Ръцете ми опипваха кревата, сякаш търсейки нещо, за което да се вкопчат в будния ми сън и това, че не го намираха, ме докарваше до плач от раздразнение: всяка моя част пареше от лумналите пожари. Накрая прибегнах до единственото налично средство — напразните опити да се успокоя сама, но театърът беше твърде малък и не позволяваше достатъчно място за действия, а пръстите ми, търсейки прием, ми причиняваха болка, макар че ми осигуриха и леко задоволяване за момента, но опасенията, които породиха, щяха да ме тревожат, докато не ги споделях с Феби и не получех обяснение от нея.

Такава възможност обаче ми се отдаде чак на следващата сутрин, защото Феби си легна, дълго след като бях заспала. Веднага щом се събудихме, още в леглото, успях да поведа разговора към обекта на моето неспокойствие, при което описанието на любовната сцена, която случайно бях видяла, послужи за увод.

Феби не бе в състояние да изслуша цялата история, без да я прекъсне на няколко пъти с изблици на смях, а моят простодушен начин на разказване още повече я развеселяваше.

Но след като поиска да разбере как ми е подействала гледката, аз описах без заобикалки и без да скривам приятните емоции, които ми бе вдъхнала, и същевременно й казах, че едно нещо ме е озадачило и то много сериозно.

Е, и? — каза тя. — Какво е то?

Ами — отговорих, — като сравнявам внимателно размера на огромния уред, който ми се стори, може би от сепнатото ми въображение, най-малко колкото китката на ръката ми и поне три педи дълъг, с размера на крехката малка част от мен, която е предназначена да го приеме, си мисля, че не е възможно да му позволя да влезе, без да умра, може би в ужасни мъки, тъй като ти добре знаеш, че дори и пръст, пъхнат тук, ме боли непоносимо … Що се отнася до господарката и до тебе, аз ясно разграничавам разликата между вашите измерения и моите — и на пипане, и на външен вид; така че, накратко, колкото и да е голямо обещаваното удоволствие, страхувам се от болката при този експеримент.

Като изслуша това, Феби избухна в още по-силен смях и докато аз очаквах сериозно разрешение на съмненията и страховете ми, тя само ми каза, че никога не е чувала за смъртоносна рана, нанесена на тези части от онова ужасно оръжие и че познава немалко млади момичета, деликатни като мен самата, които са оцелели в тази военна операция, според нея, в най-лошия случай, хич няма да е лесно да загина; истината била, че в тези части съществуват големи разлики що се отнася до размера, дължащи се на природата, ражданията, честото преразпъване с немилостиви оръдия, но че на определена възраст и при определени навици на тялото, дори най-опитните в тези неща не можели да различат девойка от жена, още повече, ако им липсва всякакъв опит, но че след като случаят е подхвърлил такава гледка пред очите ми, тя ще ми осигури друга, която ще нагости очите ми по-деликатно и ще ми помогне да се излекувам от страховете си и от въображаемите диспропорции.

Тя ме попита дали познавам Поли Филипс.

Разбира се — казах аз, — онова мило момиче, което беше така внимателно с мен, докато боледувах, и което е, както ти ми каза, от два месеца в къщата.