Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Колкото и подготвена да беше Марта, колкото и претръпнала на подобни гледки, тя нямаше да е жена, ако видяното не бе я трогнало. Освен това, от външния ми вид тя си въобрази, че нещата са стигнали много по-надалеч, отколкото всъщност бяха, и че съм платила премного мита и такси за краткия си престой в този дом, след като бях докарана до такова състояние — при тази мисъл тя веднага застана на моя страна и посъветва господина да слезе долу и да ме остави да се възстановя, че всичко скоро щяло да свърши … че когато г-жа Браун и Феби, които бяха излезли, се върнат, те ще се погрижат да задоволят желанията му … че нищо нямало да се загуби, ако е малко по-търпелив към бедното нежно създание … но че тя ще остане край мен, докато господарката се прибере. Прислужницата каза всичко това с решителен тон и звярът започна да разбира, че нещата няма да се оправят, ако продължава да стои, затова си взе шапката и излезе от стаята, като мърмореше и мръщеше вежди като стара маймуна, та така бях освободена от ужасите на нетърпимото му присъствие.

Щом той си замина, Марта много грижовно ми предложи помощта си — да ми донесе успокоителни капки и да ме сложи да си легна, което аз отначало отказах от страх, че чудовището може да се върне и да се възползва от безпомощното ми състояние. С малко повече убеждение обаче и уверения, че никой няма да ми досажда тази нощ, тя ме застави да легна и наистина, аз бях така отмаляла от борбата, така омаломощена от страховитите опасения, така ужасена, че нямах сили нито да стоя, нито да отговарям на въпросите, с които Марта усърдно ме засипа.

Усещах съдбата си жестока — страхувах се да видя г-жа Браун, сякаш аз бях престъпницата, а тя — пострадалата личност, объркване, което няма да ви се стори така странно, ако се сетите, че съпротивата, която оказах, не се дължеше в ни най-малка степен на добродетелта или на някакви принципи, а само на особено силното отвращение, което изпитах спрямо първия брутален и плашещ ме нашественик в царството на крехката ми невинност. И, както лесно можете да се досетите, прекарах времето до завръщането на г-жа Браун, обзета от страх и отчаяние.

ВТОРА ЧАСТ

Около единадесет вечерта двете дами се върнаха и след като получиха явно благоприятен отчет на събитията от Марта, която притича да ги посрещне, а междувременно г-н Крофтс (това беше името на звяра) беше напуснал дома след като дългото чакане бе изчерпало търпението му да види г-жа Браун завърнала се; те се качиха с гръм и трясък по стълбите към втория етаж и като видяха бледото ми лице, изцапано с кръв, и всички признаци на пълна отпадналост, се заеха да ме утешат и повдигнат духа ми, а не да ми се карат и упрекват, както се опасявах в слабостта си — аз, която имах много по-силни и по-справедливи основания да упрекна тях.

Г-жа Браун се оттегли, скоро след това Феби дойде при мен в леглото и къде с въпроси, къде с помощта на собствените си тактилни методи за задоволяване, тя бързо откри, че съм повече уплашена, отколкото наранена, при което обаче, усещайки се надвита от съня, тя отложи лекциите и поученията до следващата сутрин и ме остави, собствено казано, на неспокойствието ми, защото, след като се въртях и мятах през по-голямата част от нощта, измъчвана от неправилни представи и фалшиви опасения, накрая задрямах, поради самото изтощение, но това не беше сън, а по-скоро нещо като делириум, от който се събудих на сутринта, обхваната от силна треска — обстоятелство, оказало се решаващо за отлагане на присъдата ми, поне за известно време, да бъда подложена на нови атаки от мизерника, който за мен беше далеч по-ужасен от самата смърт.

По време на болестта ми за мен бяха положени грижи, не безкористни разбира се, с цел да се възстановя до състояние на годност за развратни ангажименти и за понасяне на още изпитания, и все пак моето неразположение имаше за последица това, че аз се почувствах задължена на моите покварителки за вниманието към здравето ми и най-вече за това, че ме пазеха далеч от бруталния изнасилвач, причинил заболяването ми, споменаване на чието име ме караше да треперя.

Младостта бързо се изправя на крака и няколко дни бяха достатъчни да надвия треската, но това, което допринесе най-вече за съвършеното ми възстановяване и възвръщане към живота, беше навременната новина, че г-н Крофтс, който беше едър търговец, е бил арестуван по заповед на краля заради почти петдесет хиляди паунда, спечелени според сведения от контрабандни сделки, и нещата му тръгнаха толкова зле, че дори да имаше желание, нямаше да бъде в състояние да осъществи плановете си спрямо мен, защото беше незабавно хвърлен в затвора, откъдето надали скоро щеше да излезе.