Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Но не ми бе позволено да остана дълго в състояние на вкамененост: звярът приседна до мен на канапето и без повече церемонии и предисловия постави ръце на врата ми и ме притегли доста силно към себе си, задължавайки ме въпреки опитите да се изтръгна от обятията му, да понеса зловонните му целувки, които направо ме задушиха. Като ме видя така безчувствена и неспособна да се съпротивлява, той разкъса нагръдника ми и разкри всичко пред очите и ръцете си: аз все още понасях всичко без да потрепна, докато, одързостен от мълчаливото ми съгласие, защото аз нямах сили да говоря или да извикам, той се опита да ме положи на канапето и аз усетих ръката му на голите си бедра, които бяха стиснати и които той се опита да разтвори … О, тогава! Аз се събудих от пасивността и отскочих като пружина с активност, каквато той не беше очаквал, стъпих на крака и го замолих с най-трогателен глас да не бъде груб и да не ме наранява:

Да те нараня ли, мила моя? — каза скотът, — нямам намерение да те нараня … старата дама не ти ли каза, че те обичам? … Че ще се държа добре с теб?

Да, наистина, господине — рекох, — но аз не мога да ви обичам, наистина не мога! Моля, оставете ме на мира … Да! Ще ви обичам много, ако само ме оставите на мира… и си заминете …

Но аз говорех на вятъра, защото моите сълзи, отношението ми и раздърпаната ми рокля се оказаха свежо поощрение за него, а пък и той не можеше да контролира желанията си, та захърка и се запени от похот и бяс и поднови атаките, хвана ме и пак се опита да ме просне и затисне върху канапето, в което успя, поне доколкото да ме положи и даже да отметне фустите ми над главата ми, като така оголи бедрата ми, все още сключени, но той не можеше да ги разтвори, колкото и да ги напъваше с коляно, за да наложи властта си над главното авеню; беше разкопчал не само жилетката, но и бричовете си, при все това не усещах друго, освен тежестта на тялото му върху себе си; и аз продължавах да лежа и да се боря възмутено, умирайки от ужас, когато изведнъж той спря и слезе от мен, задъхан и псуващ, като повтаряше „грозен и стар“ — думите, с които съвсем естествено го бях нарекла в разгара на битката.

Скотът беше достигнал, както по-късно разбрах, чрез припряното дърпане в битката с мен, крайното състояние на горещия пристъп от лъст, за който силите му не достигаха за пълно изпълнение, и от който бедрата и бельото ми получиха излиянието.

Когато всичко свърши, той ми каза с раздразнен тон да ставам, че няма да ми окаже честта да мисли още за мен … че старата кучка можела да си потърси друг глупак … че той няма да позволи да му се подиграват селски преструвани … че сигурно съм закачила моминството си на някой селски гвоздей и съм дошла да показвам бялата си кожа в града … и още сума ти обиди от този род, които аз слушах с по-голямо удоволствие, отколкото някога жена е слушала обяснения в любов от скъпия си ласкател; защото, неспособна да изпитам още по-голяма омраза и отвращение към него, аз виждах в неговите ругатни защита срещу евентуално подновяване на противните му милувки.

И въпреки че намеренията на г-жа Браун сега излязоха наяве, сърце не ми даваше да отворя очите си за тях, все още не можех да преодолея зависимостта си от тази стара вещица, дотолкова се смятах нейна — духом и телом, или по-скоро се опитвах да се самоизмамя, като продължа да имам добро мнение за нея, затова избрах да изчакам най-лошото в ръцете й, нежели да бъда изгонена да гладувам по улиците без пари и без приятели, към които да се обърна — тези страхове бяха моята лудост.

Докато тези объркани мисли се въртяха в главата ми, седях замислена край огъня с очи, плувнали в сълзи и оголен врат, шапката ми беше паднала при борбата, косата ми беше разрошена и, както можете да се досетите, похотта на злодея отново припламна при вида на моята младост, изложена пред погледа му, при вида на този цвят, все още неоткъснат и — всичко това, разбира се, не му беше безразлично.

След кратка пауза той ме попита с доста поомекнал тон дали не искам да се сдобрим преди да се е върнала възрастната дама и така всичко да бъде добре, той щял да възобнови вниманието си и веднага предложи да ме целуне и да опипа гърдите ми. Но сега изключителната ми ненавист, страховете и възмущението ми изведнъж връхлетяха върху мен, довеждайки ме до състояние, неестествено за мен, така че аз се отскубнах от него, изтичах до камбанката и я заудрях, преди той да се усети, с такава сила и ярост, щото на прислужницата да стане ясно, че нещо не е наред или че господинът иска нещо; и преди той да успее да извърши по-големи крайности, тя влетя в стаята и, виждайки ме просната на пода с разрошена коса и шурнала от носа ми кръв, което немалко допринасяше за трагичността на сцената, а моят омразен преследвач надвесен над мен и решен да наложи бруталната си воля, без да се трогва от виковете и злочестината ми, тя самата се обърка и не знаеше какво да каже.