Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Г-жа Браун, която успя да докопа петдесетте гвинеи, аванса за недовършената работа, загуби надежда за останалите сто и започна да гледа по-благосклонно на моето отношение към него; а след като дадох ясни признаци на послушност и готовност да се съобразявам с мнението й, всички момичета, които съставляваха стадото й, бяха допуснати на свиждане с мен и успяха да ме разположат, чрез разговори, към пълно отдаване на заповедите на г-жа Браун.

И така, те бяха пуснати да влязат при мен и техните шеги и лекомислено веселие, в които тези замаяни същества прекарваха времето си, ме накараха да завиждам до такава степен на състоянието им, в което аз виждах само хубавата страна, че да искам да бъда една от тях — това стана моя амбиция и предразположение, което те старателно развиваха, и сега желаех само да възстановя здравето си, за да мога да премина церемонията по посвещаването.

Разговорите, примерите, накратко всичко в този дом допринасяше за покваряването на наивната ми, необразована чистота, докато принципите на удоволствието, така лесно възпламеняеми на моята възраст, свършиха работата си и цялата скромност, в която бях възпитавана, започна да се топи като роса от слънчеви лъчи под силата на други навици и напътствия, без да споменавам и това, че порокът ми бе наложен по необходимост, поради непрестанния страх да не бъда изгонена и оставена да умра от глад.

Скоро съвсем се възстанових и ми разрешиха да се разхождам из цялата къща в определени часове, но внимателно ме пазеха от чужди очи до пристигането на лорд Б. от Бат, комуто г-жа Браун, от уважение към проверената му щедрост в подобни обстоятелства, предложи разглеждането на новото бижу, тоест мене, което се очакваше да е на голяма стойност; лордът щеше да дойде след не по-малко от две седмици и г-жа Браун реши, че аз ще бъда в пълно здраве и с освежена красота до това време, така че ще може да си позволи по-добра сделка от тази с г-н Крофтс.

Междувременно бях напълно, както се казва, пречупена и така опитомена, че им играех по свирката и ако някой отвореше вратата на клетката ми, нямаше да се сетя да отлетя, а щях да си остана където съм, нито усещах съжаление за състоянието си, а кротко чаках какво ще ми нареди г-жа Браун, която от своя страна, сама и с помощта на помощничките си, вземаше всички предпазни мерки да заглуши и приспи в мен всякакви разсъждения за съдбата ми.

Не съществуваха морални проповеди, имаше само живот, нарисуван в най-весели цветове, милувки, обещания, глезене, накратко — нищо не липсваше за пълното ми укротяване и възпиране от търсене на по-добри съвети. Уви! Аз и не мечтаех за това.

До този момент за моето покваряване бях задължена само на момичетата от дома: тяхното сладко бъбрене, тяхното пренебрежение към почтеността и описанието на ангажиментите им с мъже ми бяха дали не лоша представа за естеството и загадките на професията им и същевременно бяха провокирали кипежа на разгорещената ми кръв във вените, но от всички тях най-вече Феби, другарката ми по легло, чиято ученичка бях, проявяваше талантите си по доставяне на първите дози удоволствие, докато натурата ми, сега сгрята и разпусната от такива интересни открития, изпитваше дразнещо любопитство, което Феби изкусно подклаждаше, като водеше от въпрос към въпрос до нейните обяснения по всички венерини въпроси. Но аз не можех да остана дълго в такъв дом, без лично да стана свидетел на нещо повече от това, което си представях при обясненията.

Един ден, около дванадесет по пладне, напълно оздравяла от треската, случайно останах близо половин час в тъмната стаичка до спалнята на г-жа Браун, отпусната върху леглото на прислужничката, и тогава чух шумолене в спалнята, отделена само с една плъзгаща се стъклена врата с жълти завеси от дамаска отпред, дръпнати не дотам плътно, че да скрият гледката на цялата спалня от човек, който се намира в стаичката.

Веднага се измъкнах леко и заех по-удобно положение така, че да мога да наблюдавам, без да ме виждат, и кой да вземе да влезе! Самата дълбокоуважавана майка Игуменка! Под ръка с висок, як конен гренадир, излят в тялото като Херкулес — биваше си го изборът на най-опитната в Лондон дама.

О, колко мирно и тихо стоях аз в скривалището си да не би само някой шум да ми попречи да задоволя любопитството си или да доведе Мадам в стаичката!

Но нямаше причини да се опасявам от каквото и да било, защото тя беше така напълно заета с настоящата си задача, че не й беше останало внимание за нищо друго.

Смешно ми беше да гледам как едрата й фигура се стовари върху леглото, точно срещу вратата на стаичката, така че имах пълен фронтален изглед към всичките й прелести.