Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Не след дълго ме пуснаха и аз се върнах в стаята си, придружена от Феби, която не се отделяше от мен и не ме оставяше сама в бездействие да не би да се замисля за неща, които най-естествено хрумват на човек, стига да не е пълен идиот, след такава сцена, каквато аз току-що бях преживяла, но за мой срам трябва да призная, че моята глупост беше така непреодолима или може би така невинна, че още не ми бе отворила очите да съзра плановете на г-жа Браун и аз не виждах нищо повече в този титулуван неин братовчед, освен ужасяваща и шокираща личност, която въобще не ме засяга, освен че му дължах уважение, като на неин роднина.

Феби обаче започна да насочва вниманието ми към това чудовище, като ме попита дали бих имала нещо против този изискан джентълмен да ми стане съпруг? (изискан джентълмен — предполагам, че само заради дантелите му го нарече така). Отговорих съвсем естествено, че не мисля за съпруг, но че ако трябва да избирам такъв, сигурно ще е сред равните ми. Моето отвращение към тази окаяна, противна фигура ме настрои срещу всички „джентълмени“ и така обърка представите ми, че ми се струваше, дето всички от неговия ранг са направени в същата матрица. Но Феби не се предаваше лесно и се опита да ме размекне за целите на този гостоприемен дом; докато говореше за другия пол най-общо, тя нямаше причини да се опасява, че не ще постигне моята отстъпчивост, която не един довод й беше доказал, че лесно ще получи от мен и все пак тя имаше твърде голям опит, за да не открие, че моето отвращение, насочено точно към този страшен братовчед, ще бъде тежък камък за отместване, преди да се осъществи консумацията на сделката, или моята продажба.

Майка Браун междувременно се беше договорила с този пиян стар козел за условията на сделката, които, както по-късно научих, били петдесет гвинеи безусловно в аванс, за свободата да ме пробва, и още сто след задоволяване на желанието му да триумфира над моята девственост; що се отнася до мен, аз бях предоставена изцяло на неговия нрав и щедрост по негово усмотрение. След като този несправедлив договор беше сключен, той нямаше търпение да влезе във собственост, затова настоя да пием двамата чай следобеда и да бъдем оставени сами; ни най-малко не го притесняваха възраженията на обезпечителката му, че не съм достатъчно подготвена и узряла за подобна атака, че съм прекалено зелена и неопитомена, че съм била само двадесет и четири часа в къщата: такъв е характерът на похотта — да бърза, а и суетата му не загатваше възможности за друга съпротива, освен обичайната от девица в такива обстоятелства, затова той отхвърли всякакви предложения за отсрочка; и така, моето изпитание беше насрочено, без аз да знам, за същата вечер.

По време на вечерята г-жа Браун и Феби се скъсаха да хвалят този чудесен братовчед и колко щастлива щяла да бъде жената, на която той би обърнал внимание, накратко, моите две клюкарки изтощиха красноречието си, за да ме убедят да го приема, защото „господинът бил безкрайно запленен от пръв поглед …че той ще ме позлати, ако бъда добро момиче и не се опъвам …че трябва да се доверя на почтеността му …че ще бъда щастлива завинаги и ще имам карета, ще пътувам в чужбина …“, и всякакви такива приказки, достатъчни да завъртят главата на глупаво, невежо девойче като мен, но за щастие отвращението беше пуснало толкова дълбоки корени в мен и сърцето ми ме защитаваше тъй силно от разумни аргументи, че ми беше невъзможно да прикрия чувствата си и им дадох ясно да разберат, че не бива да се надяват на нищо, или поне на нищо, постигнато с лекота. Чашата ми бе наливана често-често с оглед, предполагам, съдържанието й да се сприятели с топлината на натурата ми за времето на предстоящата атака.

Те ме задържаха доста дълго на масата, но около шест вечерта, след като се бях оттеглила в стаята си и чаят беше сервиран, моята уважавана господарка влезе, следвана от онзи сатир, който се хилеше по особения си начин и неговото противно присъствие затвърди всички мои усещания на отврата, които първото му появяване бе породило.

Той седна с лице към мен и през цялото време на чая ме оглеждаше в захлас, причинявайки ми болка и объркване, признаците на които той си обясняваше с моята срамежливост и неопитност в обществото.

Чаят приключи, сводничещата възрастна дама се извини, че трябва да излезе по спешна работа (което беше вярно), със сериозен тон ми пожела да забавлявам любезно братовчеда й, докато тя се върне, след което се обърна към него: „Моля, господине, бъдете много внимателен с това сладко дете“ и накрая излезе, оставяйки ме с отворена уста и — поради неочакваното й заминаване — съвсем неподготвена да се противопоставя.

Сега останахме сами и при тази мисъл бях обхваната от внезапен пристъп на треперене. Бях така уплашена, без точно да знам защо, нито от какво толкова се страхувам, че седнах на канапето край камината — неподвижна, вкаменена и безжизнена, без да знам накъде да погледна и как да се мръдна.