Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Не — каза Феби, — не бива и да помисляш, сладко дете, да криеш тези съкровища от мен. Очите ми трябва да се почерпят, както и пръстите ми … Аз трябва да погълна с очи тази надигаща се ГРЪД … Позволи ми да я целуна … Не съм се нагледала още … Нека да я целуна още веднъж … Каква твърда, гладка, бяла плът! … Как деликатно оформена! … А този прекрасен пух! О! Дай ми да видя малката, скъпа, нежна цепчица! … Това е твърде много, не мога да го понеса! … Трябва … Трябва … — Тук тя хвана ръката ми и в унес я постави сещате се къде. Но каква разлика в състоянието на същото нещо! … Разстилащ се нашироко гъсталак от рунтави къдри бележеше напълно завършената, зряла жена.

Кухината, към която насочи ръката ми, лесно я пое и щом я почувства вътре, тя се размърда напред-назад с такива бързи фрикции, че аз скоро я измъкнах — влажна и лепкава; за миг Феби се поуспокои след две-три въздишки и мъчителни изохквания ме целуна така, сякаш душата й излезе от устните, после загърна и двете ни с покривките на леглото. Какво удоволствие намери в това, не мога да кажа, но знам едно — тази нощ получих първата представа за искрите на пламтящата природа и омърсяването; за невинността запознаването и общуването с порока на нашия собствен пол често е така фатално, както и прелъстяването от другия. Но да продължа. Когато Феби възстанови спокойствието си, което аз самата не можах да постигна, тя изкусно ме подложи на разпит по всички въпроси, касаещи намеренията на моята почтена господарка спрямо мен и от моите отговори, извлечени от чистата ми душа, незнаеща преструвка, тя нямаше причини да не си обещае всеки въобразим успех, доколкото той зависеше от моето неведение, естественост и природна топлота.

След доста продължителен диалог моята другарка по легло ме остави да си почивам и аз заспах поради пълното изтощение от бурните емоции, на които бях подложена, а природата (която беше твърде разгорещена и кипнала, за да стихне без облекчаване по един или друг начин) ме успокои чрез един от онези сладки сънища, които възторгват не по-малко от истинските действия.

На сутринта се събудих около десет часа, съвършено бодра и весела. Феби беше станала преди мен и ме попита най-любезно как съм, как съм спала и дали съм готова за закуска и същевременно внимателно избягваше да увеличава объркването, в което виждаше, че се намирам, вглеждайки се в лицето ми, като не направи ни най-малък намек за нощната сцена в леглото. Казах й, че веднага ще стана и ще се захвана с каквато работа пожелае да ми възложи за вършене. Тя се усмихна; скоро прислужницата внесе поднос с чай и аз тъкмо се обличах, когато влезе господарката. Очаквах най-малкото да ми каже, ако не и да ме сгълчи за късното ставане, но бях приятно разочарована от комплиментите й за свежия ми вид. Аз бях „напъпила красота“ (това беше нейният стил) и „как ще ми се възхищават изисканите мъже!“, на което аз отговорих, уверявам Ви, колкото можах по-благовъзпитано; показах се несъмнено простодушна и глуповата, както на нея й се искаше, и така я поласках безкрайно повече, отколкото ако се бях оказала просветена от образование и с познания за света.

Закусихме и едва-що приборите бяха изнесени, донесоха два вързопа бельо и дрехи: накратко, всичко необходимо да бъда пременена изцяло, както казаха. Представете си, госпожо, как кокетното ми сърчице трепна от радост при гледката на бялата дантела, извезана със сребърни цветя, малко поизносена наистина, но на мен ми се стори нова-новеничка. Шапчица от брюкселска дантела, обувки с ширити и всичко останало — труфила от втора ръка — доставени за случая благодарение старанието на добрата г-жа Браун, която беше довела амбулантен търговец в къщата, пред когото женските ми чарове трябваше да бъдат показани, защото той не само беше пожелал предварително да ме огледа на място, но също така и незабавно да ме получи, в случай, че ме хареса, заключавайки много мъдро, че място като това, където се намирах, не заслужава доверие, що се касае до опазването на толкова нетрайна стока като моминството.

Грижата по обличането и подготвянето ми за пазара беше поверена на Феби, която се отдаде изцяло на удоволствието да ме види по-скоро облечена. Когато всичко беше готово и аз се погледнах в огледалото, бях толкова непринудена и несъмнено тъй безизкусна, че трудно можех да скрия детската си радост от промяната, която всъщност беше от лоша по-лоша, защото простотата на спретнатата селска носия много по ми отиваше, отколкото неугледната, натруфена, безвкусна премяна, която явно ми бе чужда.

Комплиментите на Феби обаче, които не пропуснаха и нейния дял в обличането, сториха не малко за потвърждаване на първите впечатления, които добивах от външността си, която — казано без всякаква суета — оправдаваше възхищението на всички и която смятам няма да е неуместно сега да опиша без разкрасяване.