Читаем Фани Хил или мемоарите на една лека жена полностью

Едва-що тази ценна помощничка на моята господарка си легна, тя, която не изпускаше никой случай за похотливост, се обърна към мен, прегърна ме и ме целуна с най-голямо нетърпение. Това беше ново, това беше странно, но отдавайки го единствено на чиста любезност, и мислейки си, че може да е някакъв лондонски начин за изразяването й, реших да не изоставам и й отвърнах също с целувка и прегръдка, влагайки съвършено невинен плам.

Окуражени от това, ръцете й напълно се освободиха и започнаха да се разхождат по цялото ми тяло с докосвания, притискания, мачкания и по-скоро ме изненадаха с новостта на усещането, отколкото да ме уплашат или обезпокоят. Ласкавите похвали, които съпътстваха това нашествие, също допринесоха за това, щото моята пасивност да бъде подкупена и не знаеща зло, аз не се уплаших, особено от нея, която отстрани всякакви съмнения относно женствеността си, като поведе ръцете ми към чифт провиснали гърди с размер и обем, напълно задоволително доказващи пола й, поне според мен, която никога не беше правила друго сравнение …

И така, аз лежах кротка и пасивна, както тя ме желаеше, докато нейната свобода не събуждаше други усещания у мен, освен някакво странно, неизпитвано дотогава удоволствие. Всяка моя част беше открита и изложена на разпуснатите движения на ръцете й, които обикаляха цялото ми тяло като пламтящ огън и топяха всяка студенина по пътя си.

Гърдите ми, ако това не е твърде дръзка дума за двете твърди, плътни, надигащи се хълмчета, които едва започваха да се показват или да означават нещо, подходящо за докосване, занимаваха и забавляваха ръцете й известно време докато, хлъзвайки се по-надолу, по гладкия път, тя успя да напипа мекия копринен пух, израсъл само преди няколко месеца и украсил могилката на удоволствието с обещание да разпростре благодатния си покров над седалището на най-изтънчени усещания, което бе до този момент седалище на най-безчувствена невинност. Пръстите й си играеха и увиваха около младите влакънца на този мъх, който природата е изобретила наведнъж за полза и украса.

Но незадоволена от тези външни места, сега тя се насочи към главната цел и започна да върти и промъква пръста си, докато накрая успя да го пъхне със сила в най-чувствителното място, но го направи по такъв начин, напредвайки така неусетно, че ме разпали отвъд всяко приличие, затова не можах да й се противопоставя, иначе щях да скоча от леглото и да извикам за помощ при това необичайно нападение.

Сладострастните й докосвания бяха запалили огън в мен, който палуваше по вените ми, но най-силно ме гореше в онзи център, предназначен за това от природата, където за първи път чужди ръце сега опипваха, притискаха и извиваха устните, после ги отвориха, с пръст между тях, докато едно „Ох!“ — израз на болката, която тя ми причини, я накара да поспре, защото девственият проход отказа достъп в дълбочина.

Същевременно изпънатите ми нозе, лениво разтворени, въздишките, бързото повдигане на гърдите ми — всичко заговорничеше срещу мен, сякаш за да увери тази безпътна жена, че нейните действия ми доставят повече удоволствие, отколкото ме обиждат, като в добавка тя ме обсипваше с целувки и възклицания, като например: „О, какво очарователно същество си ти! … Колко щастлив ще бъде мъжът, който пръв те направи жена! … О! Защо не бях мъж!“ … и други подобни, прекъсвани от целувки — бурни и пламенни, каквито не бях получавала никога от другия пол.

Аз самата бях замаяна, объркана и не на себе си; толкова нови усещания ми идваха в повече. Разгорещените и възбудени сетива така се вълнуваха, че ми отнемаха всякаква възможност да мисля; сълзи на удоволствие бликаха от очите ми и малко от малко уталожваха пожара, който бушуваше в мен. Феби от своя страна — градската, чистокръвна Феби, която познаваше всички начини и прийоми за доставяне на удоволствие, намираше, както изглежда, в това упражнение по опитомяване на млади девойки удовлетворение на един от тези своенравни вкусове, за които няма обяснение. Не че мразеше мъжете, не, тя даже ги предпочиташе пред собствения си пол, но когато попаднеше на случай като моя, преситата от обикновените наслаждения, а може би и някакво тайно пристрастие, я настройваше да си доставя най-голямо удоволствие всеки път, когато можеше, без да прави разлика между половете. И сега, напълно уверила се, че с докосванията си ме е разгорещила достатъчно за своите цели, тя леко се изтъркули от завивките и ме видя просната гола с нощница, вдигната до врата ми, а аз нямах нито сили, нито разум да й се противопоставя. Дори руменината ми изразяваше повече желание, отколкото приличие, а в това време свещта, оставена (сигурно неслучайно) запалена, хвърляше ярка светлина върху цялото ми тяло.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Том 7
Том 7

В седьмой том собрания сочинений вошли: цикл рассказов о бригадире Жераре, в том числе — «Подвиги бригадира Жерара», «Приключения бригадира Жерара», «Женитьба бригадира», а также шесть рассказов из сборника «Вокруг красной лампы» (записки врача).Было время, когда герой рассказов, лихой гусар-гасконец, бригадир Жерар соперничал в популярности с самим Шерлоком Холмсом. Военный опыт мастера детективов и его несомненный дар великолепного рассказчика и сегодня заставляют читателя, не отрываясь, следить за «подвигами» любимого гусара, участвовавшего во всех знаменитых битвах Наполеона, — бригадира Жерара.Рассказы старого служаки Этьена Жерара знакомят читателя с необыкновенно храбрым, находчивым офицером, неисправимым зазнайкой и хвастуном. Сплетение вымышленного с историческими фактами, событиями и именами придает рассказанному убедительности. Ироническая улыбка читателя сменяется улыбкой одобрительной, когда на страницах книги выразительно раскрывается эпоха наполеоновских войн и славных подвигов.

Артур Игнатиус Конан Дойль , Артур Конан Дойл , Артур Конан Дойль , Виктор Александрович Хинкис , Екатерина Борисовна Сазонова , Наталья Васильевна Высоцкая , Наталья Константиновна Тренева

Детективы / Проза / Классическая проза / Юмористическая проза / Классические детективы