Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Същото — каза Феби. — Трябва да знаеш тогава, че нея я издържа един млад генуезки търговец, любимец на вуйчо си — изключително богат човек, който го е изпратил тук заедно с един английски търговец, негов приятел, под претекст да уредят някакви сметки, но всъщност да угоди на склонността му да пътешества и да види света. Той попаднал случайно в компанията на Поли и понеже много я харесал, сметнал, че си заслужава да я държи само за себе си. Идва при нея два-три пъти седмично и тя го приема в будоара си на горния етаж, където той й се наслаждава по начин, струва ми се, специфичен за горещините или може би капризите на климата в родината му. Няма да казвам нищо повече, но утре е един от неговите дни и ще ти покажа какво става между тях от място, което знаем само аз и господарката.

Можете да бъдете сигурни, че в настроението, в което бях, приех без възражения това предложение и дори очаквах с нетърпение осъществяването му.

В пет часа следобед на следващия ден Феби, както ми бе обещала, дойде до вратата на стаята ми, в която седях сама, и ми направи знак да я последвам.

Слязохме много тихо по задното стълбище и отворихме вратата на един килер, където стояха натрупани стари мебели и няколко сандъка с напитки, тя ме придърпа след нея и затвори плътно вратата след нас, никаква друга светлина не навлизаше освен тясната ивица през пролуката между нашето помещение и будоара, където щеше да се разиграе сцената; така че, седнали върху сандъците, много лесно и ясно можехме да виждаме обектите (без нас да ни виждат), като притискахме лица до пролуката, образувала се от изкривяване на дъските на вратата.

Младият джентълмен беше първата личност, която видях, с гръб към мен, загледан в една гравюра. Поли още не беше дошла, но след по-малко от минута вратата се отвори и тя влезе; при шума от отварянето, той се обърна и тръгна да я посрещне с вид на най-голяма нежност и задоволство.

След като я поздрави, той я поведе към една кушетка, точно срещу нас, където двамата седнаха, и младият генуезец я покани да пийне чаша вино и да хапне неаполски сладкиши върху поднос.

Скоро, след като размениха няколко целувки и въпроси на развален английски от едната страна, той започна да се разкопчава и остана по риза.

Като че ли това беше уговорен сигнал за събличане на всички дрехи, нещо, което горещината на сезона идеално благоприятстваше, Поли започна да разкопчава безопасните игли и тъй като нямаше корсет, който да развързва, само след миг, с услужливата помощ на своя галантен кавалер, остана по долна фуста.

Щом я видя така, той веднага отпусна бричовете си, като развърза панделките на кръста и под коленете си и ги остави да се свлекат до глезените, яката на ризата му също беше разкопчана, после, като предварително целуна Поли за насърчаване, изведнъж дръпна и свали фустата на момичето, което предполагам беше свикнало с този маниер, макар че се изчерви малко, но не колкото аз, като я видях така, изправена чисто гола, както природата я е създала, с пусната черна коса, разпръсната по ослепително белите й рамене, докато гъстата руменина по бузите й постепенно се отдръпваше към скулите й — смесването на двата контрастни цвята беше прекрасно.

Момичето едва ли имаше осемнадесет години: лицето й беше с правилни черти, формата му изящна, не можех да не завидя на зрелите й, омайващи гърди от фина, заоблена плът, но същевременно така твърди, че стояха изправени сами, присмиващи се на всякакви корсети, после зърната им, те сочеха на различни страни, защото гърдите бяха приятно разделени, под тях се намираше превъзходната плоскост на корема, в долния край на който имаше едва забележима цепнатина, която изглеждаше сякаш скромно се отдръпва навътре и надолу в търсене на укритие между двете пълнички бедра: къдравите косъмци, които засенчваха възхитителната й фронтална страна, приличаха на най-богата самурено-черна козинка, накратко, тя очевидно заслужаваше да бъде модел на художник, който обожава женската красота, в цялата й истинска пищност на голотата.

Младият италианец (все още по риза) стоеше възхитен и замаян от гледката на красотите, които биха могли да съживят умиращ отшелник, нетърпеливите му очи я поглъщаха, докато тя се въртеше пред него, а ръцете му поемаха своя дял от пиршеството, като се разхождаха в лов на удоволствие по всяка част и всеки инч на тялото й, получавайки изтънчени усещания от него.

Междувременно, нямаше как да не забележа подуване на ризата му отпред, която се надигаше и показваше състоянието на нещата зад покритието, но скоро той го отстрани, като съблече ризата си през главата и сега по отношение на голотата, те нямаше в какво да се упрекнат взаимно.