Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Бяха минали два дена от сцената в будоара. Сутринта станах в шест, оставих другарката си по легло дълбоко заспала и внимателно слязох на долния етаж без друга мисъл, освен да подишам малко свеж въздух в градинката, която се намираше пред дневната и до която нямах достъп, когато в къщата идваха гости, но сега сънят и тишината властваха над всичко.

Отворих вратата на дневната и бях много изненадана да видя край камината един млад джентълмен на креслото на старата лейди, кръстосал крака, дълбоко заспал, оставен там от лекомислените си другари, които го бяха напили и заминали всеки с по едно момиче, докато за него останала само старата матрона, която обаче не го обезпокоила, нито изгонила в това състояние в един часа през нощта, а свободни легла нямало. На масата още стояха бутилка пунш и чаши, разпръснати наоколо, както обикновено след пиянско пиршество.

Но когато се доближих, за да видя спящия, о, небеса! Каква гледка! Не! Нито годините, нито обратите на съдбата ще могат някога да заличат светкавичното впечатление, което той ми направи … Да! Най-обична моя първа любов, завинаги ще пазя спомена от първата ти поява пред очарованите ми очи … извиквам твоя образ пред мен, виждам те и сега!

Представете си, госпожо, прекрасен юноша, между осемнадесет и деветнадесет годишен, с глава, облегната на едната страна на креслото, с безредно нападали къдрици, засенчващи лицето му, върху което целият розов цвят на младостта и мъжката красота се бяха съюзили, за да привлекат очите и сърцето ми. Дори отпуснато и бледо — моментен триумф на лилията над розата поради ексцесиите на нощта — това лице имаше най-нежните черти, които човек може да си представи и доставяше неизразима сладост: очите му, затворени в съня, излагаха на показ допиращите се клепачи, красиво обрамчени с дълги мигли, върху които никой молив не би могъл да изпише такива правилни дъги, като тези, които украсяваха челото му, а то беше високо, съвършено бяло и гладко. После устните — алени, леко нацупени и подути, сякаш току-що ужилени от пчела и така предизвикателно зовяха за целувка, че само скромността и уважението, които и при двата пола са неразделни от истинското чувство, възпряха импулсите ми.

Но виждайки яката на ризата му разкопчана и пазвата, по-бяла от снежна преспа, ведно с удоволствието да го разглеждам и желанието да го видя още по-разгърден, ми мина мисълта, че да стои така е опасно за здравето му, което стана първа моя грижа. Любовта ме направи свенлива, научи ме да бъда нежна. С трепереща ръка подхванах една от неговите и започнах да го будя колкото се може по-внимателно, той се сепна и като ме погледна, отпървом неразбиращо, каза с глас, който прониза сърцето ми с мелодичността си:

Кажи ми, дете, колко е часът?

Казах му и добавих, че може да хване настинка, ако остане да спи с разтворена риза на студения сутрешен въздух. Той ми благодари със сладост, съвършено отговаряща на лицето и очите му, последните, сега широко отворени, ме разглеждаха с интерес и светеха с искрящ огън, който пареше направо в сърцето ми. Вероятно след като беше пил на воля, а той нямаше навика да ходи по кръчми, беше дошъл в този дом на разврата с някои от другарите си, решили да увенчаят нощта с намиране на момичета, така че виждайки ме по долно бельо, той несъмнено помисли, че съм една от госпожиците в къщата, изпратена да компенсира загубеното време, но макар веднага да си направи такъв извод, а и то си беше повече от очевидно, дали защото фигурата ми го впечатли повече от обичайното или защото беше естествено учтив, той се обърна към мен много любезно, макар че за него бях само една от обслужващите жени, изпратена да го забавлява, и като ми даде целувка — първата в живота ми, която получавах от мъж, ме попита дали бих го удостоила с компанията си, уверявайки ме, че ще направи така, че да си заслужава: но дори новородената любов — пречистваща бурните страсти, да не се бе противопоставила на тази внезапна покана, то страхът, че можем да бъдем изненадани, бе достатъчен да предотврати съгласието ми.