Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Младият джентълмен, по предположение на Феби, беше на около двадесет и две години — висок и с дълги крайници. Тялото му беше прекрасно оформено и от най-крепка направа — с широки рамене и гръден кош, лицето му не се отличаваше с нищо особено, освен с носа — определено римски, очите му бяха големи, черни и искрящи, а руменината на бузите му едва-едва се забелязваше, защото кожата му беше мургава, но не с този сумрачен мръсен оттенък, който изключва идеята за свежест, а чиста, маслинено-блестяща, която, оживена от чувствата, впечатляваше може би по-малко отколкото бялата, и все пак доставяше по-голямо удоволствие. Косата му, твърде къса за връзване, падаше до врата му на леки вълни, а на гърдите си имаше малко косъмци, които украсяваха гръдния му кош по мъжки начин, навяващ сила. Неговият тежък уред се издигаше от гъсталак къдрави косми, които се простираха от корена му наоколо към бедрата и корема, чак до пъпа, той стоеше твърд и изправен, с размер, който ме плашеше от съчувствие към малката нежна част — обект на неговата страст, която сега лежеше изложена пред погледа ми, защото той, веднага щом съблече ризата си, внимателно събори момичето на кушетката, която удобно очакваше доброволното й падане. Бедрата й бяха разтворени до краен предел и между тях се разкриваше знакът на пола й — червено-оцветената цепнатина от плът, чиито устни пламтяха, изобразявайки малка рубинена линия като в сладка миниатюра, живостта и деликатността на която и Гуидово докосване с четката не би могло да постигне.

В този момент Феби ме побутна леко, за да ме подготви за прошепнат въпрос: дали смятам, че моето девичество е много по-малко? Но вниманието ми беше твърде погълнато, твърде заето с всичко, което виждах, за да й дам отговор.

В това време младият джентълмен промени положението й от легнала напреко на легнала по дължина на кушетката, но бедрата й все още бяха разтворени и знакът лежеше ясно открит пред него, сега той коленичи между тях, разкривайки пред нас страничен изглед на този жестоко еректирал свой уред, който сякаш заплашваше да разцепи нежната жертва, легнала усмихната под насоченото оръжие и ни най-малко уплашена. Той погледна към оръдието си и сам сякаш остана доволен, после го насочи с ръка към зовящата го цепнатина, издърпа настрани устните й и го положи вътре (след няколко тласъка, на които Поли като че ли помагаше) до около половината му дължина, дотам се спря, предполагам заради нарастващата му дебелина; пак го изтегли, навлажни го със слюнка и влезе отново, този път докрай, при което Поли издаде дълбока въздишка, но тя беше съвършено различна от такава, изразяваща болка; той тласна отново, тя се понадигна, отначало ритъмът беше спокоен, но скоро омаята придоби такава сила, че не съблюдаваше нито ред, нито мярка; движенията им бяха бързи, целувките им прекалено яростни и горещи и природата не издържа дълго тази страст, двамата ми изглеждаха вън от себе си, очите им мятаха пламъци: „Ох! … Ох! … Не мога да го понеса … Това е твърде много … Умирам … Свършвам …“ това бяха изразите на нейния екстаз, неговото наслаждение беше по-тихо, но скоро се смесиха откъси от думи и измъчени въздишки и накрая един последен тласък, толкова силен, сякаш той се опита да прониже тялото й, а после отмалялата неподвижност на крайниците му показа, че моментът на отмиране е дошъл при него, и тя с въздишка се присъедини, отхвърляйки ръце настрани и затваряйки очи, а устните й отрониха такова дълбоко ридание, сякаш издъхваше в агонията на блаженството.

След като свърши, той слезе от нея и легна неподвижно, останал без дъх от удоволствие, както по всичко личеше. Той отново я премести напреко на кушетката, без да се надига, с отворени бедра, между които видях някаква бяла течност подобна на каймак, стичаща се от откритите устни на тази току-що отворена рана, която сега аленееше в по-наситено червено. Не след дълго тя стана и го обгърна с ръце, видимо напълно доволна от изпитанието, на което я беше изложил, като се съди по нежността, с която го гледаше и прегръщаше.

Няма да се опитвам да опиша какво чувствах по време на тази сцена, но от този момент казах сбогом на всичките си страхове от мъжете и ги замених с такива страстни желания и неуправляеми копнежи, че бих дръпнала за ръкава първия срещнат от другия пол и бих му предложила мъничката си играчка, загубата на която сега ми се струваше като печалба, която трябваше по-скоро да си осигуря.

Феби, която имаше повече опит, и за която подобни гледки не бяха нови, също не остана безразлична към тази гореща сцена; тя леко ме дръпна от пролуката от страх да не бъдем чути, и ме накара да застана колкото се може по-близо до вратата; пасивна и покорна, аз следвах почти безшумните й напътствия.